Loading...
BG

Обяви/признания

всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име

Ако публикувате обява сложете телефон, скайп или своето потребителско име в таговете!

Здравейе момчета. Аз съм на 24 уча и работа в Студенски град. От малък се възбуждам от мъже дори имам малко опит с уста и играчките на 1 приятелка :D... Харесвам и момичета бил съм влюбен, но извратеното в мен надделява и искам да бъда изчукан и за в бъдеще когато мога. Търся дискретен, с когото да си правим кефа. В момента си имам приятелка дори, но секса с нея не ми е интересен. Като малък съм правил свирки на братовчед ми и от тогава искам някой да ме чука. До сега не съм си позволявал да говоря пред други, а той има жена и дете и просто не е редно според мен. Сега събрах смелост, имам време и терен и много желание ... Така, че ако има сериозни, да пишат :) Принципно нямам големи предпочитания, ама винаги съм си мечтал някой чичко да ме чука.... а може и двама :D


Авг 5 '16 · Коментари: 1
Пасивен, търся готини активни мъжкари. Обожавам дълбоко гърло :)
Авг 3 '16
Здравейте момчета, 

Знам, че не сте психолози и че този сайт не е мястото за това, новсе пак е анонимна ИЗПОВЕДАЛНЯ, а аз имам нужда да се изповядам. Да изповадям страха си, това, в което се превръщам и от което се плаша. Изгубих способността си да вярвам на хората. Във всеки виждам и търся следи от измяна и предателство, знам колко е разрушително, осъзнавам го, но демоните в главата ми диктуват така. Карам се с хората, несъзнателно търся причина за това - да се съмнявам, да се заяждам, да ровя. Да, бил съм предаван, да, знам, че е травма от миналото, но ме е страх, че започвам да виждам тези лоши качества у всеки, още преди да го опозная. Дори не знам каква полза има да пиша това, просто поредната глупост, която някой поства тук, но се чувствам победен, смачкан, не виждам пътя и имах нужда да го споделя. Никой не е длъжен да го чете, нито да се вълнува от това - просто начин да опитам да се разтоваря, обличайки емоцията в думи. 

Авг 2 '16 · Оценки 5 · Коментари: 9
Zdrasti iskam dase zapoznaq s palavi mom4eta ot gabrovo i regiona!! Ako nqkoise interisuva da mi pi6e!!
Авг 2 '16 · Тагове/За контакт: zueka404@abv
zdraveite na vsichki asum pasiven tarsq aktivni momcheta nqma znachenie kolko sa na broi i grupov sex obicham nai mnogo obicham vi 
Юли 28 '16
iskam da se vliubq v slabo nejno gladko gayche da se vliubq za postoqnno- ne sum si go nameril na bunishteto da go zaviram navsqkude;az sum samo muj muj istinski sus surce da obicha gayche no sum grozen i nevidim!
Юли 22 '16 · Тагове/За контакт: 0877 033 991 i 0898 269 454

И на мен не ми е приятно – част I

 

 

      Мишо все още не можеше да повярва, че е започнал нов етап от живота си. След прекрасното лято в Англия, където понаучи няколко забавни британски идиома и прекара няколко прекасни дни в Лондон. той беше студент! Днес беше едва третият ден от началото на семестъра, но той вече се беше запознал с всички сладки момчета в курса. Първата му лекция беше по езикознание, курс воден от страшилището на Катедрата по филология – проф. Желязка Петрова.  С острия си език, свирепия си орелов поглед и неизменния си стегнат кок тази стара мома можеше да накара всеки студент да се държи като засрамен първолак. Беше способен преподавател и повечето ученици, минали курсът ѝ бяха доволни от получените знания, но все още помнеха с ужас камарата допълните задачи и въпроси в конспекта за крайния ѝ изпит. Сред студентите беше известна като ЖП-то, защото „може да те трясне като влак“, но никой не би посмял да го каже в нейно присъствие. Все още се носеха легенди за някакъв студент, който преди години я нарекал така и никога не завържил.

          Проф. Петрова стоеше изправена пред курса и оглеждаше потокът от студенти с очи, които всеки момент биха метнали лазери и силно свити тънки устни. Мишо си имаше начин да се оправя с проклети учителки в гимназията. Вкарваше чаровна усмивка  тип „аз съм добро момче“, намигваше им и ги разтапяше, но нещо му посказваше че с тоя дърт прилеп номера няма да мине. Мина покрай нея и я поздрави с лека усмика, на която, разбира се, тя не отговори и тръгна към последните банки в дъното на залата. Почти беше стигнал, когато някой извика името му. Той се обърна, за да отвърне на сладкия тип от Русе, с който се бяха запознали предния ден и открито пофлиртуваха, когато се блъсна в нещо. Нещото беше друго момче от курса, което изгуби равновесие и падна, като разпиля съдържанието на чантата си.

-Мамка му, извинявай – каза Мишо и погледна към момчето на земята. Беше ниско, слабо, русоляво и доста прилежно облечено момче. Носеше риза, сако, дънки и черни мокасини – типичен зубар. Това, което привлече погледа на Мишо, обаче, бяха зелените очи на другия младеж, правилните черти на лицето му и волевата му брадичка. Мишо се наведе, за да му помогне да събере нещата си, като се опитваше да се извини и да завърже разговор.

-Много извинявай, имам навика да не си гледам в краката. Как си? Нещо счупено? – вметна шеговито.

-Благодаря, добре съм – отговори другото момче със студен и овладян, и както се стори на Миши, съвсем безразличен тон.

Мишо се наведе и му даде дружеска ръка и да го огледа по-добре, но другият се направи, че не го вижда и се изправи спокойно. Мишо не помнеше да го беше виждал на лекции до сега, макар че беше сканирал всички момчета наоколо. Определено беше негов тип, а Мишо не беше от скромните.

-Как се казваш, приятел? – попита с най-дълбокия тон на гласа си и с най-чаровната усмивка на която беше способен и с която беше получавал каквото иска.

-Не сме приятели – отговори другият сериозно, и то толкова сериозно, че Мишо не загря дали се шегува или го предизвиква.  – Аз съм Андрей, а според „приятелчето“, което те извика преди малко, ти трябва да си… Как беше,  Мишка?

Строгият тон на професора, с който се сложи начало на лекцията, прекъсна опита на Мишо да направи каквато и да било съркастична забележка на русокоското и успя само да го проследи с поглед, докато другото момче зае мястото си, изправено, сериозно и с тетрадка в ръце на първата редица.

След дългата си и скучна лекция, която издекламира с възможно най-сухия и монотонен тон, свирепата професорка каза, че ще раздели всички на групи по двама за някакво упражнение и тъй като не й допадало да има шум по време на упражнение, тя щяла да раздели класа, за да не се събират по приятелски. Мишо, извъртя очи. Видя, че сладурът го гледа с надежда да работят заедно, но това явно нямаше да стане. Флиртът щеше да почака.

-Андрей Илиев, вие ще работите с Михаил Атанасов- започна да каканиже ЖП-то.

„Ама че късмет“ каза си Михаил, но стана и се запъти към русокосото момче.

-Пак се срещаме. Наистина съжалявам за преди малко - каза Мищо и пусна приятелска усмивка в пореден опит да стопи ледовете, но другото момче кимна с глава, без дори да го погледне.

-Простено ти е – каза все така студено Андрей. – Жалко, че няма да работиш с приятелчето си.

-Обичам да се запознавам с нови хора, стига да не са идиоти – отвърна весело Мишо. – Не се притеснявай.

- О, ни най-мако – отговори Андрей и продължи със същия неопределен сериозен тон – А сега, ако няма да работиш, мълчи и ме остави да ни изкарам хубава оценка.

Може би заради безчувствения тон на гласа, рязките думи, които бяха в контраст с иначе спокойния приятен глас на Андрей или фактът, че не обръщаше никакво внимание на ставащото наоколо, но Мишо реши, че до края на семестъра ще му завърти главата. „Ще си поиграя малко с него. Просто лов“, помисли си Андрей. Щеше да му върне за това, че за петнайсет минути успя да го затапи не един, а два пъти, без нито веднъж да го погледне в очите, но не можеше да отрече, че имаше нещо в другото момче, което го привлича.

Андрей се справи с упражнението блестящо, без нито веднъж да обели и дума на Мишо, след което професорката възобнови тирадата си от термини, теории и скучни факти.  В края на лекцията Михаил отново се опита да заговори Андрей, но другото момче вече се беше изправило и тръгнало към врата. Това, което не обягна на Мишо, обаче беше, че русокосия не се присъедини към никоя от групичките весело бъбрещи студенти и тръгна съвсем сам към автомата за кафе. Мишо продължаваше да го гледа в крайчеца на окото, докато русенецът му говореше нещо, което дори не чуваше. Поради някаква причина му беше по-интересен пиещият сам кафе Андрей, който скоро изчезна от погледа му. Мишо се чудеше защо това момче не говореше с никого. Може би беше пропуснал първите дни и още не познаваше никого, макар че далеч не правеше впечатление на свит срамежлив студент, попаднал в нова и непозната среда. Мишо се обърна весело към русенеца и му заговори нещо, но не спираше да мишли как с Андрей нямаше нищо общо. Андрей, Андрей. Това момче не му излизаше от главата. Ядосан и раздразнен от себе си Мишо седна сам на следващата лекция и не чу нищичко от думите на професора… 

Юли 18 '16 · Тагове/За контакт: просто разказче, разказ, история

Историята на Никола

 

          Дразнеше ме от първия миг, в който го видях. Беше от тези момчета, които ти иде да фраснеш с първото нещо, което ти попадне – отнесен, нерешителен, непохватен. Запознахме се на студентско парти в един колега. Беше на моята възраст, нисък, със сини очи, светлокестенява коса и специфичната отпуснатост, присъща на бледите хора. Заговорихме се и от разговора ни разбрах, че си търси квартира. На мен ми трябваше съквартирант, тъй като момчето, с което живеех презаписваше в друг град. Въпреки че ми стана ясно колко е муден и недодялан, реших, че е добра възможност и му предложих да живеем заедно.

Нанесе се след седмица. Вечерта седнахме да пийнем по студентски. За няколко часа в квартирата вече беше счупил две чаши и беше направил огромно петно на мокета, което се опитвах да не забелязвам. Стараех да си сдържам нервите, макар че ми беше трудно. Идваше ми повече напрежението в университета. Да, медицината беше моята мечта и знаех с какво се захващам, но това надмина очакванията ми. Та след порядъчното количество вино, което изпихме и което решихме на пияна глава да смесим с не по-малко количество водка, бледоликият ми се стори сладък. Имаше нещо в него, което ме влудяваше, но и привличаше. Реших да се направя на по-пиян, отколкото бях, възползвах се от момента и го целунах. Той се притесни, но аз започнах да се хиля и се извиних, след което продължихме да пием и не обсъдихме случая, а на другата сутрин се правех на ударен. Така и не повдигнахме темата повече, но след онази вечер ми стана ясно, че той си пада по мен. Не го криеше много. Гледаше ме замечтано и непрекъснато правеше поразии, когато ме види по хавлия. Разказах за случката на приятелката ми Мария. Тя беше с две години по-малка от мен и все още живееше в родния ми град. Само на нея бях споделил, че си падам по момчета. През следващите две години, тя непрекъснато ме питаше защо, след като съм сигурен, че и той си пада по мен не му призная чувствата си и не опитам връзка с него. Истината, че университета поглъщаше все по-голяма част от ежедневието ми и нямах време за сериозна връзка, а не исках да си играя с него. Истинската причина, обаче, беше че исках да си признае и да направи първата крачка. Чаках две години за това, имаше куп възможности, но той продължаваше да се прави на приятно разсеян. Нали ви казах, че постоянно ми идеше да го фрасна с нещо?

И така, станах трети курс, когато Мария дойде да учи дентална медицина в същия град. Поканих я да остане в квартирата. С нея винаги сме били близки. На влизане в апартамента се разминахме с моя съквартирант. Мария го огледа и започна да ме побутва, аз се смутих притиснах я, за да не забележи странните й намеци и я изтиках в моята стая.  Цяла нощ стояхме и си говорехме. Тя непрекъснато ме подпитваше защо съм толкова упорит и не направя първата крачка – явно й беше допаднал на първо четене. Казах и че ако ще имам връзка с него, той трябва да порасне и темата се приключи.

На следващата понеделник сутрин станах супер рано, защото имах да уча за колоквиум за следващия ден. Тръгнах към кухнята, когато с него се разминахме в коридора.  Бях притеснен и изнервен и не му казах нищо, но забелязах, че беше нарамил някакъв голям сак. Той излезе, а аз си направих кафе и тръгнах към стаята си, за да се заровя в учебниците, когато видях, че не си беше затворил вратата на стаята и ставаше ужасно течение. Отидох, за да затворя, и видях, че нещата му ги няма. Стаята беше празна. Направи ми впечатление, не защото имаше много вещи,  а защото беше най-разхвърляния човек, когото познавах. Малко се притесних. Опитах се да му се обадя, но телефонът му беше изключен. Тогава звъннах на сестра му. Тя беше очудена, че не ми е казал, че заминава на стаж в Англия.  Новината ме попари със студена вода. Не, проблемът не беше, че ме оставя без съквартирант в последния момент. За миг си спомних всички неща, които бяхме преживяли за тези две години. За счупените чинии и чаши, за петната по килима, за вечерите, в които пиехме и смешните му опити да ме развесели, когато бях под напрежение. Глупакът щеше да ми липсва повече, отколкото си мислех. Изтичах навън, хванах първото мярнато такси и отпраших към автогарата.

Когато стигнах автобусът ми вече потегляше. Видях го през прозореца, за миг погледите ни се срещнаха. Извиках „Слез веднага! Трябва да ти кажа нещо“, но той може би не разбра какво казах. В този момент отнякъде изскочи Мария и ми се метна на врата. Щяла да се прибира, но автобусът и закъснявал. Погледнах отново към него, но той се беше извърнал в другата посока. Автобусът му се скри от поглед. Не издадох с нищо, но вътрешно рухнах. Бях имал толкова възможности да му кажа, че харесвам момчета, и по-специално него. Две години го бях чакал да направи първата крачка, надявах се да събере малко повече решителност, а всичко беше напразно. Той заминаваше.  Чакаха го нови предизвикателства, нов живот, нова среда, непозната държава и кой знае. Може би смислена любов. А мен… мен ме очакваше колоквиум!

Юли 13 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: историйка - част 2, история, разказ

Историята на Алекс

 

Харесах го още в мига, в който го видях. И кой не би? Висок, тъмнокос и с прекрасни зелени очи. Това, което ме впечатли наистина, обаче, беше чувството му за хумор, решителността му и амбицията, която винаги е липсвала у мен.  Знаех, че не ме харесва по този начин, дори не знаех дали харесва момчета, но исках да се опознаем по-добре. Оказа се, че си търси съквартирант, а аз имах нужда от квартира. Живеехме заедно вече втора година, но той така и не усети чувствата ми към него, които на моменти трудно прикривах. Вероятно си казвате „Този е луд, как може да си пада по някого две години, без дори да знае дали въпросният човек е гей и без да има и най-малък повод да се надява на нещо?!“. И бихте имали пълно право, ако не беше целувката… Да, той ме целуна, и то още първата вечер, в която се нанесох в квартирата. Да, вярно е, че бяхме доста пияни и се шегувахме през цялото време, но това ми даваше надежда. Никога не бях харесвал някого така, още по-малко за толкова дълго време, без да има нещо между нас. Знаех, че не обича да показва чувствата си, все пак следваше медицина. Държеше се безразлично дори с най-добрите си приятели, макар да беше показвал не веднъж колко го е грижа за тях. Просто беше костелив орех и никой не можеше да разбере какво се крие зад саркастичните му забележки.

Аз следвах журналистика и бях трети курс, когато на шега кандидатствах за работа в едно чуждестранно списание. Набираха студенти за едногодишен стаж в Англия, наистина прекрасна възможност. Когато се свързаха с мен с новината, че съм удобрен и очакват отговор от мен в едноседмичен срок, просто не можех да повярвам. Не смятах да замина. Това означаваше да се откажа от приятелите си, да отложа дипломирането си и да си тръгна от него. Да, беше много глупаво да се откажа от такава възможност заради момчето, с което живеехме заедно две години, и за тези две години не се беше случило абсолютно нищо, освен пиянска целувка, за която така и не отворихме темата в последствие, но надеждата умира последна.

Два дни след като получих имейла той за първи път доведе в квартирата момиче. Една от онези „кифли“ по които всяко хетеро момче би си паднало – руса, дългокрака и анорексично слаба.  Забелязах как го гледа – така, както и аз го гледах - с желание, копнеж и възхищение. Затвориха се в стаята му. Тогава ми стана ясно колко бях глупав. Разбира се, че си падаше по момичета. Онази целувка беше просто една от онези пиянски изцепки, които хората просто правят, без да се замислят. Направих си кафе, седнах пред лаптопа и написах дълъг имейл на списанието, в който благодарях за дадената възможност и им дадох положителен отговор. Заминавах след две седмици – всичко беше уредено. Не му казах, че заминавам. Вярно, щеше да разбере впоследствие, че остава без съквартирант, но квартирата беше хубава и лесно щеше да си намери. Пък и си имаше онова русо Барби, можеха да с свият гнезденце, без да им преча аз. Не исках да му казвам. Ден преди заминаването събрах багажа си – нямах много неща, побрах всичко в един голям сак. Да, изпитвах тъга, че повече никога няма да го видя, но знаех, че точно от това имам нужда. Трябваше да напусна това място, за да се откажа от тази глупава мечта. На другата сутрин станах рано и тръгнах към спирката, за да хвана автобуса към София. Полетът ми беше от резервиран за късния следобед. Разминахме се в коридора, той дори не ме забеляза, въпреки сакът на гърба би. Разбира се, защо да ме забележи?

Стигнах до автогарата, качих се в автобуса и се приготвих за трите дълги часа пътуване. Стоях и гледах към града, който напуснах. Да, наистина бях взел всичко със себе си, дори глупавите си чувства към него. Автобусът потегли. Бях загледан в прозореца, когато го видях. Какво ли правеше тук?  Погледите ни се срещнаха. Стори ми се, че се опитва да ми каже нещо, но така и не успях да разбера какво. Тогава приятелката му от преди няколко дни се появи и се метна на врата му. Извърнах очи – не исках да ги гледам как се мляскат.  Автобусът набра скорост и вече излизаше от града. Гледах право напред, вече нищо не ме задържаше тук. Чакаха ме нови предизвикателства, нов живот, нова среда, непозната държава и кой знае… Може би смислена любов. 

Юли 13 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: историйка - част първа, история, разказ
Здравейте!

Има ли бизнесмени тук?

Обожавам мъже в костюм и вратовръзка..

Пишете ми на лично. :))

Лек ден.

Юли 13 '16
Страници: «« « ... 21 22 23 24 25 ... » »»

Реклама

fashionmix.eu
fashionmix.eu
shopsector.com
pic.bg