Ако в това, което разбираме под спасение на планетата, включваме и оцеляването на човечеството, едва ли ние, единствено в качеството си на хора, несъздаващи собствено поколение, бихме имали съществен принос за това спасение. За да се запазят постигнатите в последните години продължителност и качество на живота, е необходимо и занапред да продължава да има достатъчно млади хора в работоспособна възраст, които да се грижат, пряко или косвено, за хората, които вече няма да бъдат в такава възраст. От друга страна, наложително ще е всички хора да се опитаме да намалим разхищението на ресурси, напр. прекомерната употреба на вещи, които автоматично се превръщат в отпадъци, консумацията на редица стоки главно от суета, а не заради реалната необходимост от тях и др. Стремежът към просперитет и съревнованието с другите са присъщи на хората (както и на животните) и ако ги нямаше, сигурно още щяхме да живеем по пещерите, но както се оказва, отдавна сме изгубили мярката.
VIP
