Loading...
BG

Как се разкрихте пред останалите? | Форум

Местоположение на тема: Начало » Общи приказки » Основен форум
VIP
lednik Сеп 30 '20

Здравейте!


В тази тема споделяйте как се разкрихте пред останалите - семейство, приятели, роднини, колеги и т.н., ако сте го направили, разбира се! Споделяйте и вашите притеснения от това, ако все още сте в гардероба. 


Ще бъде интересно да научим как сте подходили и как са реагирали останалите. :)

Редактиран от lednik Сеп 30 '20
VIP
lednik Ян 16
Нещо няма интерес към темата...или повечето все още се крият.
VIP
Doctor Ян 16

Аз се разкрих на най-близките си приятели, когато бях на 21.

Първият човек, на когото се разкрих, беше един познат от квартала - приятел, но не чак от най-най-близките. Реших да започна с него, защото и да го загубя като приятел, нямаше да ми липсва много. И не бях планирал кога точно да го направя, просто да стане някога в бъдещето. Бяхме у нас и гледахме Teen Wolf - там имаше голи момченца и този приятел коментираше "Оооо, това с толкова голи мъже много ще хареса на Еди-кой-си. Той е голям гей! Ама голям гей!" и се ядосах, че така говори и казах "Е, то пък все едно аз не съм." И той се обърна към мен с ококорени очи. Натиснах пауза и говорихме два часа :D Добре го прие.
На близките си приятели вече по-спокойно се разкрих, в планирани разговори, с встъпление и така нататък. Минаха много добре и се радвам, че го направих. На братовчед ми се разкрих на 25, когато ходих с едно момче от неговия клас - реших, че е най-подходящия момент :D Той го прие също много добре.
Вече с родителите ми е друга история. Бях на 26 и претърпях много тежък пътен инцидент. Когато ме караха с линейката към болницата, аз пищях от болка, майка ми беше в линейката, аз ѝ казах, че имам нещо да ѝ кажа, тя каза "После, сега не се мъчи." Лежах месец в болницата със счупен крак, после ме върнаха вкъщи - трябваше и тук два месеца да съм на легло и някой да ме обслужва постоянно, майка ми си взе отпуска. Искаше да ме снима как съм си вкъщи - аз ѝ дадох телефона и тя се разрови из папките и там намери снимка на (почти) гол мъж у нас. Попита "Кккккакво... е това?" И аз ѝ казах "Това е моят приятел." Тя извика силно и избухна в плач. Аз се опитвах да ѝ обясна човешки, да ѝ кажа през какво съм преминал през всичките тези години, тя само плачеше. В следващите дни се озлоби много. Постоянно ми повтаряше как това е грях, как е срам за семейството ѝ, как тези комикси за Х-мен са ми промили мозъка и са ме направили гей, как имало терапии и хора, които се лекували. Аз не можех да я изгоня отвкъщи, защото бях на легло. И това продължи два месеца, беше ужасно тежко, един от най-мрачните ми периоди в живота. Тя или ми се караше, или плачеше. Докторите казаха, че между три и пет месеца ще съм на легло, но аз още от втория се оправих и като можех да ходя вече с патерици, веднага казах на нея и баща ми да си ходят в техния си дом и да се оправям сам. Баща ми така и не разбра, тя не му каза. Неговата реакция би била по-лоша. 

Това беше преди 5 години. Сега майка ми просто не говори по темата, само понякога, ако останем само двамата, ме пита няма ли да се оженя, да се "смиля над нея", аз ѝ отговарям, че това е моят живот и че няма да се оженя, тя плаче. И така.... Ако можех да върна времето назад, не бих ѝ казал. От катастрофата се оправих напълно, ходя си, тичам и хоро играя. Но болката, която изпитах от отношението ѝ тогава, ми остава и до днес.

Историите са различни. Майката на бившия ми приятел, примерно, го прие много хубаво, когато той ѝ се разкри. Дори мен приемаше, пращаше ми подаръци, държеше се чудесно. Но моята майка е друг човек.

И така. Това е моята история. Още като видях темата исках да я споделя, но чаках някой друг да започне :)

Kaloyan18 Юни 7
При мен все още никой не знае. Не знам дали и ще разберат. Нито приятели,нито семейство.

Предстои да видим във времето какво ще стане.


Реклама