Loading...
BG

Размишления на глас 2 | Форум

Местоположение на тема: Начало » Общи приказки » Основен форум
Blueberry Юли 8 '17
Здравей отново, драги ми читателю !

Днес се сблъсках с нещо, за което не бях се замислил, по-скоро две неща, но ще започна с най-скорошното.

Тъй като името в профила ми не може да се каже, че е най-естественото за един човек (камоли за двама  :D), а се появи момента, в който трябва да се представя на друг потребител и някак ми се видя странно, че използвам профилното си име. Чувството ми за "странност" дойде от факта, че тази личност е с типично ... човешко име ? - извинявам се, нещо мисълта ми е доста объркана тази вечер. Та, с типично българско име и ми е странно да се представя с профилно име. Имах чувството, че трябва да се представя със собственото си, лично име - а това малко или много ме притеснява, защото не е често срещано и се сещатe за съображенията за сигурност и че не е задължително, защото никога не знаеш кой стой зад екрана отсреща, както и че това си е интернет пространството и всеки може да бъде какъвто си поиска. Въпросът ми към теб читателю е - ти попадал ли си в такива ситуации ? Как се справяш с тях ? Или може би имаш друг подход и начин на мислене ?

Второто нещо, което ме развълнува днес или по-скоро ме смути е, че днес на няколко пъти се появи темата за това какво е да си "гей" и живота на "гея" в нашето общество и като цяло. Единия случай беше, когато приятели на моя позната някакси завъртяха темата за техен общ познат, на когото страшно много му личи, че е гей (според техни думи), но си хванал момиче, което просто да представя като негова половинка пред родителите си, приятелите и обществото. Между впрочем, не съм разкрил за сексуалните си наклонности, но и не мисля, че е нужно, защото си ми личи от километри и най-много някоя баба да заблудя (сигурно пак с голям късмет), но все пак не крещя с пълно гърло за сексуалността си. Просто не мисля, че има нужда да вървя с табела на челото или на каквото и да е било друго място по тялото. Та, първото нещо беше, че моята позната уж не се вълнува от такива тривиални неща, а в същото време си се чувстваше подигравателния тон и всичко. А другото нещо е, че уж малко или много хомосексуализма не ни е непознат на нас българите, а понякога имам чувството, че някой хора за първи път се сблъскват с него. Не знам дали е страх, дали от чувството за надмощие, което се изпитва или е нещо друго, но се чувствам странно в такива ситуации. Може би го приемам прекалено лично ? А ти, драги ми читателя, най-вероятно и ти си се сблъсквал поне веднъж с тази реалност. Какво правиш в такива моменти ? Какво си мислиш ? Как си го обясняваш ?

Пожелавам ти горещ ( а може би разгорещен ?), но приятен уикенд, драги ми читателю .

Искрено твой Blueberry :)
Bo Юли 12 '17

 Здравей .

Предишното ми мнение се отнася и до този ти пост . Опитваш се с "разголването " си да предизвикаш дискусия .Както виждам ,до момента ,никой не ще да пише .Разбирам те отлично , но не всеки би те разбрал . Повечето тук , държат на твърдия подход .

Blueberry Юли 14 '17
Здравейте Bo и djodjo :)

Bo, наистина с "разголването" си ми се искаше да провокирам дискусия или нещо от сорта, защото смятам, че малко или много всеки един от нас има опит с подобни ситуации, но също така и разбирам, че не на всеки му се иска да пише, да споделя мнение или да се занимава изобщо да чете подобно нещо. Просто някак си ми липсва това, не само в този сайт, а като цяло в средата ни - разделяме се на "романтици" и "секс маниаци" и др. такива категории, когато си мисля, че това всъщност може да ни послужи за база да се изградят доста теми - именно от различията ни, все пак всеки малко или много иска любов и сексуални взаимоотношения, просто всеки малко или много го изпитва по различен начин. Отново това си е моето лично виждане върху нещата.

Другото нещо, над което размишлявах и съм почти напълно убеден да приема и реализирам, след тези два мои поста и вашите отговори към тях е да споделям и записвам своите преживявания, насочени не толкова към някого другиго, а към самия себе си, а ако някой желае е добре дошъл да се включи. Все пак това са само мои си размишления, които никога не се знае кога, как и дали изобщо ще се реализират.

djodjo, това с раздвоението на възрастта може би го схванах, но това с личността относно името и псевдонима не мисля, че успях ? Иначе с реалността за гей средите не съм се сблъсквал толкова често, колкото се предполага или колкото предполагам, че очакваш. Не съм родом от Пловдив, а от едно селце, което мисля че до някъде обяснява нещата, но все пак не ги оправдава, защото ултимативно - аз сам съм си избрал да вървя по този път. Относно приемането не очаквам много, много да ни приемат, защото сме "различни" или "специални", а просто самия факт за искреността ме афектира, което пак си е лично мой проблем, както и факта, че съм го приел малко или много лично. А може би просто съм ѝ преписал автоматични едни качества и състояния, когато това нито е явно, нито необходимо, но това спада към проблема ми с очакванията.

Благодаря за мнението, което изказахте ! :)
Blueberry Юли 17 '17
Съгласен съм с мнението ти Waste или поне на 80 % - 90 % . Разбирам че, с големите очаквания идват и големите разочарования, както и от това дали са реалистични и до колко, но не мисля, че е имало момент в живота ми, когато не съм имал очаквания за нещо ценно за мен, а от там вече идва и момента, в който колкото повече ценна нещо, толкова по-големи са ми очакванията. Вярвам че с времето това ще се промени, но с доста усилия от моя страна, няма да разчитам само времето да си свърши работата :D

Относно отношението на страничните хора - пак е според зависи. Понякога не се вълнувам от мнението на хората, било то странични или не, а понякога много се вълнувам от съвсем непознати хора. Например още ме човърка отвътре мнението на един свещеник за това, че да си гей е по-голям грях от това да си убиец. По доста причини това ме издразни - това, че е човек с висша цел, който служи на по-висше съзнание учещо ни на любов към ближния, а в същото време се случва това. Както и самия факт, че убийството е прието като нещо по-леко от това с кого си лягаш. Разочарован съм, обиден съм и какво ли още не, в същото време го разбирам, че той си има гледна точка и т.н. Не знам до колко ще се промени в бъдеще това кое ще взимам присърце, но мога да се опитам :)

Благодаря за мнението и съвета ! :)
Bo Юли 18 '17
Е,не вземай много присърце мнението на свещеннослужителите ,защото именно те са служители ,но не на Бог ,а на църквата ,която е създадена да бъде пречка за обикновените хора между Него и нас . А и сред тях има доста ,обичащи мъжки ласки :) ,независимо от вероизповеданието .
Blueberry Юли 19 '17
И това е вярно Bo, което си е доста тъжно, поне от моята гледна точка, но за щастие има и такива, които наистина служат на Бог, колкото и малко да са те :)
adi Мар 22 '19
ve4niqt konflikt - vqra-seksualnost
VIP
florian Сеп 19
Драги BLUEBERRY,


Намерих, че двата Ви опита за дискусия засягат интересни въпроси, които заслужават внимание. 


Склонни ли са хората да дискутират? 


Наблюденията ми от много години в няколко сайта ме карат да мисля, че болшинството ползват този вид сайтове преди всичко и най-вече за сексуална консумация. 


Опитвам се да разбера и оправдая факта. Възможностите в България са ограничени.


Колкото до мен, попаднах най-случайно на този сайт и го намерих за  възможно най-добрият в сферата на мъжкото общуване, за което свидетелства форумът и дискутираните въпроси. 


Дискусиите в другите сайтове не са на тукашното благоприлично ниво.


Впоследствие проумях, че в сайта преобладават младежи и като че ли е създаден за младежите.


Моето присътствие в този и подобни сайтове е единствено с надежда и желание за обмяна на конструктивни мисли. Колкото и странно да звучи, сексът не ми е приоритет. 


Присъствието ми е и от любопитство. Имам желание да се ориентирам за българската гей култура защото живея в чужбина и имам някакви наблюдения.


България е твърде далече и едва ли ще познае организацията във Франция, например, където има сдружение (асоциация) на лекарите гей, на полицаите гей, на юристите гей, на транспортните работници гей и т.н.


Въпросните сдружения (асоциации) нямат сексуална насоченост, а по-скоро конструктивна.


Струва ми се, че е от особено значение да се консултира лекар от въпросното сдружение (асоциация), защото човек би се чувствал по-комфортно и ще намери друго разбиране.


В интернет може да бъде направено запитване за лекари « gay-friendli » и да се получат по имейл координатите на търсените специалисти.


Колкото до сайтовете, склонен съм да мисля, че процентно хората с хомосексуална нагласа са по-интересни личности от тези с хетеросексуална нагласа, стига обаче да са уравновесени.


Преди години имаше невероятно интересни личности в два подобни сайта - « платент Ромео » и « гей.бг ».


Последните две години се забелязва усилена оскъдица на сериозни хора. В този сайт се намират все още благовъзпитани хора, с които е възможно да се диалогира без сексуална обсебеност.


Колкото до представянето с личното име, за мен не представлява проблем, но не виждам необходимост  при първи контакт човек да разкрива идентичността си. Не е тайна за никой, че има много фалшиви профили с още по-фалшиви фотографии (поне в « платен Ромео »). 


Не са изключения и всевъзможните шантажи, а и българският манталитет е предразположен като че ли към клюкарството.


В първата си тема пишете: «А ти, драги ми читателю, на кое ценно за теб нещо си възлагал такива големи надежди или на кое възлагаш в момента ? »


Всеки има своите ценности и казано е, че надеждата крепи човека, стига да е в рамките на реалността и да не премине в илюзия или обсебеност.


« Чувствам се като малко дете, което таи толкова много притеснение и въодушевление…. »


« Второто нещо, което ме развълнува днес или по-скоро ме смути е, че днес на няколко пъти се появи темата за това какво е да си "гей" и живота на "гея" в нашето общество и като цяло… »


Със сигурност не бих интерпретирал правилно притеснението и вълнението Ви, но изречението провокира у мен някои размисли.


Геят си е пълноценен човек като всички други. Остава да се промени манталитетът на народа и да се намерят форми, помагащи на притеснените да се възприемат такива, каквито са.


Със сигурност мнозина, ако ли не и болшинството хора с хомосексуална наклонност се чувстват притеснени, защото българският манталитет не е способен да приеме хомосексуализма, а и няма никакви структури, които да свършат полезна работа в тази област.


В « Ромео » се появяваше твърде често един от участниците на гей прайда. Опитах се да споделя с него убеждението си, че тази изява не може да промени манталитет и да помогне реално на всички притеснени, особено в провинцията. 


Определено смятам, че е наложителна просветна дейност. Ако лекарите не са способни да заявят, че хомосексуализмът не е заболяване, нито избор за разврат, както и не подлежи на лечение, защото човек се ражда такъв, остава възможността да се преведат някои ценни книги. За съжаление, няма преводачи за една такава дейност, нито добросъвестни медици, които да се опитат чрез медиите да променят българската каруцарщина и невежествено тесногръдие.


На други езици има твърде много книги, като кратки биографии на писатели хомосексуалисти, книги за държавни глави хомосексуалисти и т.н.


Ако книгите бяха преведени на български език, с положителност щяха да са несравнимо по-ефективни от гей прада. Това е личното ми убеждение, което не налагам на никой. Имам приятели, които обожават гей прайда и го очакват с нетърпение.


Споменавате за събеседване със свещеник.  Последният е огласил официалната църковна доктрина, базираща се на старозаветни библейски текстове, но е пропуснал два немаловажни детайла. 


  1. Библейския разказ за Давид и Йонатан. Вероятно, свещеникът не е чел цялата Библия. Ако има чели Библията, то те са единици. Невежеството не е изключение сред дипломираните хора. Осъжданата от църквата содомия не е патент единствено на хомосексуалистите. Това би трябвало да се напомня на хетеросексуалните.
  2. В САЩ има църковна асоциация на православните хомосексалисти.

Във Финландската православна църква въпросът не представлява проблем.


Като че ли тесногръдието е български национален проблем.


В контекста на разговора Ви със свещеника, намирам, че е наложителен преводът и изданието на български език на една много ценна книга от JOHN BOSWELL « Same-Sex Unions in Premodern Europe ».  


Заглвието на френското издание на книгата указва по-ясно за какво става реч - за браковете между хора от един и същ пол.


Книгата има строго научен характер и доказва с цитирането на множество църковни текстове, че древната църква е благославяла еднополовото съжителство. Нещо повече дори! Авторът огласява убеждение, че раннохристиянските светии войници са загивали групово по силата на  хомосексуалната  привързаност и взаимна вярност.


Напълно споделям съждението Ви: « Между впрочем, не съм разкрил за сексуалните си наклонности, но и не мисля, че е нужно… »


Не всеки път маниерите са индикация за сексуална ориентация. Има свръх мъжествени хомосексуалисти, както и свръх « рафинирани » хетеросексуални с женствени маниери като на аристократ :).


Несвършена работа на социолозите е проучване колко мъже, тип « мачо » подтискат хомосексуалните си желания или прикриват фантазмите си.


Другата несвършена работа на социолозите е да се узнае каква би била реакцията на родителите, ако детето им е хомосексуалист.


Болшинството яростни борци срещу хомосексуализма се изявяват поради невежеството си, отъждествявайки хомосексуализма с разврата. 


Колкото човек е по-развратен, толкова по-гръмогласно  говори за морал.




Bo Сеп 20
 Браво .

Реклама