Здравей отново, драги ми читателю !
Днес се сблъсках с нещо, за което не бях се замислил, по-скоро две неща, но ще започна с най-скорошното.
Тъй като името в профила ми не може да се каже, че е най-естественото за един човек (камоли за двама :D), а се появи момента, в който трябва да се представя на друг потребител и някак ми се видя странно, че използвам профилното си име. Чувството ми за "странност" дойде от факта, че тази личност е с типично ... човешко име ? - извинявам се, нещо мисълта ми е доста объркана тази вечер. Та, с типично българско име и ми е странно да се представя с профилно име. Имах чувството, че трябва да се представя със собственото си, лично име - а това малко или много ме притеснява, защото не е често срещано и се сещатe за съображенията за сигурност и че не е задължително, защото никога не знаеш кой стой зад екрана отсреща, както и че това си е интернет пространството и всеки може да бъде какъвто си поиска. Въпросът ми към теб читателю е - ти попадал ли си в такива ситуации ? Как се справяш с тях ? Или може би имаш друг подход и начин на мислене ?
Второто нещо, което ме развълнува днес или по-скоро ме смути е, че днес на няколко пъти се появи темата за това какво е да си "гей" и живота на "гея" в нашето общество и като цяло. Единия случай беше, когато приятели на моя позната някакси завъртяха темата за техен общ познат, на когото страшно много му личи, че е гей (според техни думи), но си хванал момиче, което просто да представя като негова половинка пред родителите си, приятелите и обществото. Между впрочем, не съм разкрил за сексуалните си наклонности, но и не мисля, че е нужно, защото си ми личи от километри и най-много някоя баба да заблудя (сигурно пак с голям късмет), но все пак не крещя с пълно гърло за сексуалността си. Просто не мисля, че има нужда да вървя с табела на челото или на каквото и да е било друго място по тялото. Та, първото нещо беше, че моята позната уж не се вълнува от такива тривиални неща, а в същото време си се чувстваше подигравателния тон и всичко. А другото нещо е, че уж малко или много хомосексуализма не ни е непознат на нас българите, а понякога имам чувството, че някой хора за първи път се сблъскват с него. Не знам дали е страх, дали от чувството за надмощие, което се изпитва или е нещо друго, но се чувствам странно в такива ситуации. Може би го приемам прекалено лично ? А ти, драги ми читателя, най-вероятно и ти си се сблъсквал поне веднъж с тази реалност. Какво правиш в такива моменти ? Какво си мислиш ? Как си го обясняваш ?
Пожелавам ти горещ ( а може би разгорещен ?), но приятен уикенд, драги ми читателю .
Искрено твой Blueberry :)
Здравей .
