Обяви/признания

всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име

Ако публикувате обява сложете телефон, скайп или своето потребителско име в таговете!

Нормален на 22 години съм и поне до онази вечер го бях правил само с жени, ...разглеждах порно сайтове, бях малко възбуден и за втори път попаднах на този гей сайт,  но понеже не можеш да видиш нищо без регистрация се регистрирах заразглеждах снимките и реших да се заговоря с един със снимка с големи яки гърди.

Учудващо за мен беше, че се възбудих от вида му макар и без да се вижда лицето, писах и на другия ден отсреща ми направиха предложение за секс и поискаха моя снимка. Не след дълго си свалих панталоните и си направих снимка на кура, изпратих я.

Това ме надърви яко, казах му, че не съм го правил с мъж. Ще го наричам Мартин (момчето отсреща - той не ми каза името си) ме замоли да се видим веднага, щял да ми смуче хуя цяла нощ, каза ми, че гс кефя , имаше и терен. Помислих си защо не? Ще ми направи една свирка и ще си тръгна. Съгласих се, взех душ, около 45 минути слд това бях у тях. Притесних се малко, отвори ми само по слипове, беше симпатичен, доста по едър от мен ... седях вече на кревата и аз по слипове само, той бръкна в тях извади ми го и започна да ми го лиже, похвали ме, че се обезкосмявам м/у краката. Лапаше ми целия кур, мачкаше ми и ми лижеше топките беше супер добър, полудях от възбуда. Започна да ме ближе по дупето. Невероятно е, налапа ми пак хуя и усетих как занатиска с пръст гъза ми. 

Само че не му дадох защото не си бях правил "процедра"  Не исках да се излагам макр че вече бях супер възбуден. Тогавай той се изправи и почти напъха хуя си в лицето ми. Аз не го исках, но възбудата ми си каза своето, пред лицето ми стоеше истински кур...Налапах го. В устата ми имаше мъжки член, усетих как набъбва и изпълва моята уста. Не исках това да се случва, но беше нещо съвършенно ново за мен и това ме караше да продължавам да смуча. Не след дълго се изпразних. За първи път првавих свирка и супер ме възбуди, гледаката на якото му тяло и усещнето за готиния му кур в устата ми ме караше да се треса от вълнение и зъзбуда. Марто , ако четеш, ти си занеш, просто исках да споделя.

Здравейте,

стана ми интересно дали някога някой от вас е изпрщал своя снимка (голо тяло) без лицето ви да са вижда. На скоро го направих и сега ми е малко кофти. Бях си писал с този човек от известно време и тои ме попита дали мога да му изпратя и аз имам негова снимка. Това е единственият път когато съм изпращал такава снимка и със сигурнотс последен.  Сега се чудя дали не я използва някъде по други сайтове. Лицето ми не се вижда. Бях изрязал снимката доста дори и стаята не можеше да се види, а и нямам накакви отличителни белези като татуси които могат да ме издадат.

Този свят е толкова забързан. Всеки прави нещо, но какво? Всяка сутрин градът прилича на лабиринт, в който хората се гонят като плъхове и всеки се опитва пръв да стигне до сиренцето. Всеки от тях се стреми към нещо материално – цифри, бройки, без дори да знае защо. Гледам ги и токова искам да се измъкна. Вървя сам, встрани от тълпата и не ми пука, че ме мислят за странен, защото искам да живея живота си така, както смятам за добре. Всички използвате остри думи, пронизвате с тях като с нож, за да изглеждате силни, но аз знам, че всички се страхувате от бъдещето, от самотата, от несигурността. Всеки от нас е бил раняван, всеки е самотен, всеки се лута в лабиринта на живота. Гледам какво правят другите. Търсят някого за нощта, искат да задоволят потребности, без да осъзнават, че не от това имат нужда. Празни тела, празни души, които се страхуват от това да обичат. Затова моите нощи са самотни. Стоя сам, обгърнал колене, слушам музика и мечтая. Да, за някои е наивно, но аз не се отказвам от моите мечти. Мечти за някой, който ще ме разбере, някой, пред когото ще бъда себе си и няма да ме е страх да се покажа слаб. Но всички бързат, тичат из лабиринта и преследват неща, от които нямат нужда, докато най-важното е това, което носят в сърцето си и което отказват да споделят. Не защото нямат нужда, а просто защото ги е страх…

Какво е това любов и има ли то почва у нас? 

Понякога се заглеждам по "влюбените" двойки по улиците и се питам: "Наистина ли се обичат?" 

Съвсем скоро ще станат две години откакто си направих регистрация тук. Поглеждам към профила си. Поглеждам към "връзките" излезли от подобен тип сайтове и цъкам с език. Паля си цигара на фона на бурията, която се извисява до прозореца на стаята ми. Бурията, изразяваща се вътре в мен е с една идея стихнала. 

Аз, за разлика от страшно малко хора (за моя изненада) чаках да стана на 18, преди да си помисля да се забивам с батковците. Просто, защото знаех, че мога да свърша мъртъв...или по - лошо - изнасилен. 

Когато натиснах копчето за регистрация през вече далечната 2015 очаквах да срещна любовта на живота си. "Любов"...интересно понятие, не мислите ли?

Какво срещнах? - хора над 35, които могат да ми бъдат бащи, които изписват романи как ме обладават и прикрепят за цвят отвратителни космати и потни полови членове; момчета на около 25-30 с поддържани тела, за които човек ще си каже, че те не лапат пишки и не го поемат отзад; след това срещнах и онези момчета на около 18-27, които избиваха комплекси за външният си вид и едва ли не ме обвиняваха, че съм "курва", задето не им обръщам внимание.

Като се заговорихме за курви. И аз станах жертва на това личните снимки, които съм пратил да бъдат публикувани публично с цел...какво? Каква цел реално би имал застаряващ пич, който никога няма да опознае щастието? 

Седя, пиша, цигарата ми непрекъснато гасне, паля я отново. Чувам капките дъжк, които удрят по прозореца. Искат да ми привлекат вниманието.

Лягал съм в легла на хора, които не познавам, а след това мигновенно хуквах. Вижте, аз съм спринтьор и като такъв не ми пречи да бягам. Бях решил да направя първата си "свирка" на човек, който обичам. Е, и това се случи. Е, не беше чак толкова яко, колкото всички по подобни сайтове се опитват да го изкарат. Дори беше леко досадно. 

Когато гледам хора на всякакви възрасти, които се опитват да си намерят тесна дупка за чукане, леко ми става смешно. Какво общо има любовтта? 

Защо си мислите, че някога някак ще намерите любовта? Защо си мислите, че тя изобщо съществува? Или по - скоро: Защо сте си вкарали фикс идеята, че човека, който обичате и този, който чукате трябва да са един и същи? 

Не е ли леко глупаво?

Един единствен човек да ви е най - добър приятел, любовник, ебач, психолог, баща (в случая на малките момченца с бащи, които не са ги обичали като малки и сега психическите им заболявания ги думкат от всякъде и имат нуждата да спят с дъртаци)...бих могъл да нарека себе си "емоционална курва", да това ми харесва. Бих си го татуирал. 

Емоционалната курва е в движение. 

"Този малкия не разбира нищо." биха си казали някои от вас. Разбирам, че това да си с един единствен човек по всяко време не е романтично, а психично заболяване. БОЛЕСТ!

За онези от вас, които биха скочили да ме "хранят" за това, че не "оценявам" "красотата" на застаряващото мъжко тяло. Ами, опитах. Опитах да бъда във връзка с 31 годишен и познайте какво? Годините имат значение и годините определено пречат.

Всеки иска някой, които да си гушка и с когото да прекара остатъка от живота си. Но някак си смелостта липсва. Някак си ми идвате твърде къси и неориентирани. Оправданията също идват в повече. 

Добре е да ти се чука. Нагона си е нагон. Ние сме човешки същества. 

НО! 

Всеки втори тук пише за любовта, та наистина...очаквам отговорите ви: Какво общо има любовта?