всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име
Нормален на 22 години съм и поне до онази вечер го бях правил само с жени, ...разглеждах порно сайтове, бях малко възбуден и за втори път попаднах на този гей сайт, но понеже не можеш да видиш нищо без регистрация се регистрирах заразглеждах снимките и реших да се заговоря с един със снимка с големи яки гърди.
Учудващо за мен беше, че се възбудих от вида му макар и без да се вижда лицето, писах и на другия ден отсреща ми направиха предложение за секс и поискаха моя снимка. Не след дълго си свалих панталоните и си направих снимка на кура, изпратих я.
Това ме надърви яко, казах му, че не съм го правил с мъж. Ще го наричам Мартин (момчето отсреща - той не ми каза името си) ме замоли да се видим веднага, щял да ми смуче хуя цяла нощ, каза ми, че гс кефя , имаше и терен. Помислих си защо не? Ще ми направи една свирка и ще си тръгна. Съгласих се, взех душ, около 45 минути слд това бях у тях. Притесних се малко, отвори ми само по слипове, беше симпатичен, доста по едър от мен ... седях вече на кревата и аз по слипове само, той бръкна в тях извади ми го и започна да ми го лиже, похвали ме, че се обезкосмявам м/у краката. Лапаше ми целия кур, мачкаше ми и ми лижеше топките беше супер добър, полудях от възбуда. Започна да ме ближе по дупето. Невероятно е, налапа ми пак хуя и усетих как занатиска с пръст гъза ми.
Само че не му дадох защото не си бях правил "процедра" 
Не исках да се излагам макр че вече бях супер възбуден. Тогавай той се изправи и почти напъха хуя си в лицето ми. Аз не го исках, но възбудата ми си каза своето, пред лицето ми стоеше истински кур...Налапах го. В устата ми имаше мъжки член, усетих как набъбва и изпълва моята уста. Не исках това да се случва, но беше нещо съвършенно ново за мен и това ме караше да продължавам да смуча. Не след дълго се изпразних. За първи път првавих свирка и супер ме възбуди, гледаката на якото му тяло и усещнето за готиния му кур в устата ми ме караше да се треса от вълнение и зъзбуда. Марто 
, ако четеш, ти си занеш, просто исках да споделя.
Здравейте,
стана ми интересно дали някога някой от вас е изпрщал своя снимка (голо тяло) без лицето ви да са вижда. На скоро го направих и сега ми е малко кофти. Бях си писал с този човек от известно време и тои ме попита дали мога да му изпратя и аз имам негова снимка. Това е единственият път когато съм изпращал такава снимка и със сигурнотс последен. Сега се чудя дали не я използва някъде по други сайтове. Лицето ми не се вижда. Бях изрязал снимката доста дори и стаята не можеше да се види, а и нямам накакви отличителни белези като татуси които могат да ме издадат.
Понеже стана късно просто затворих капака на лаптопа и легнах. Аз съм на 22 г. и живея с родителите ми. На сутринта баща ми се е промъкнал да види как са свършили "Лудогарец", понеже ползва моя лаптоп. Събудиха ме стенанията на бялото момче, което трудно поемаше доста надарения негър от порното. А баща ми беше изпаднал в шок. Казах му че не знам как е тръгнал тоя клип, че навярно е някакъв вирус. Едва ли ми е повярвал. И двамата повече не коментирахме темата.
ДА ТЕ ПРОПУСНА
Да те пропусна,
така бе речено и отредено,
така застигна ме съдбата,
...в щастие заслепено.
Да те пропусна,
точно, ах, сега...
да чакам в най-есенната пролет,
с побеляла от снега душа...
Да те пропусна
насред уханията дивни
що с тебе не посрещнах,
а така мечтах...
Търпение нямах,
зимата да ме напусне,
че с тебе птиците да приютя...
...а да го пропусна...
Песента им да
изпусна,
пак отново на очите да ми щипе,
като пролетен дъждец сълзи да леят се,
да чакам пак съдбата да ми пише.
С първите
растенийца, салатки,
тревички кимващи с главички,
пролетта не ще ме приеме...
... не приемам я и аз!
Първи врагове сме с
нея,
макар на сцената й овъзкресена
първи глътки въздух аз да съм поел...
Да бях го аз пропуснал...
И да посрещна пролетните дни,
аз пак ще го пропусна -
за мен ледът в душата пак ще бъде вечен,
едвам грее поменът от мойта топлина.
О, копривка, как
отново париш ме
със спомени лютиви...
забравих как се готви супа,
подсолена със сълзи горчиви...
И да те пропусна,
искал бих тогава,
преди зимата да дойде още,
знаех ли, че чака ме раздяла,
знаех ли, че таз
омраза,
чака ме накрая в мраза,
да те пропусна, трябваше да стане,
още рано, духът ми прям е...
Да те пропусна,
бе каквото бе,
о, вяро, що не стигаш, що ме пусна,
де си пак отново в туй небе.
И ме пропусна,
пак, отправил поглед в тебе,
пак с бедите, пратени от Бога...
...да те пропусна, ала аз не мога,
мила, вечна моя...
СОФИЯ, март 2019г.
