Loading...
BG

Обяви/признания

всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име

Ако публикувате обява сложете телефон, скайп или своето потребителско име в таговете!

Резултати за търсене по таг: "история"

Беше третата година, откакто живея в този град. Когато за пръв път дойдох тук, идвах с надеждата че ще започна нов живот и всичко ще си дойде на мястото. Толкова дълго исках свободата, и си мислих че твърде лесно ще я получа. Уви, нещата не винаги се случват такива, каквито ги искаме. Всичко, което ми се бе случило, някак си ме пречупи. Чувството е странно - като птица, стояла дълго в клетка, и точно когато клетката се отвори, се оказва че птицата е забравила как се лети. Така се чувствах и аз. Реалностите бързо сломиха наивния ми оптимизъм. Животът ми така и не се промени. Научих се да се грижа за себе си, някак да оцелявам. Стараех се в работата, макар че не беше точно това, което исках. След 8-часовия работен се прибирах безразличен в тясната и потискаща квартира. Тук се свивах и оцелявах, по свой си начин. Гледах живота през монитора или през прозореца и съжалявах, че не съм част от този живот. Може би това заслужавах. Събота и неделя бяха единствените дни, в които за кратко ставах част от този живот. Обичах да се разхождам из градския парк. В следобедните часове, когато беше по-тихо и спокойно. Обичах да снимам природата, фонтаните, птичките, дори мравките. Всичко в този свят изглеждаше толкова подредено, на мястото си. Винаги, когато приключех с разходката, сядах на една пейка на дъното на парка. Почти никой не съм забелязал да сяда там. Беше до голямо дърво и някак си потайнствена, скрита. Толкова спокоен се чувствах там. Можех да стоя часове и да бъда в хармония със себе си. Стоях и слушах природата. Детски гласове се чуваха в далечината. Спомних си за прекрасното детство, за многото приятели и прекрасните моменти. Дотежа ми, защото сега си нямах никой. Тежко е, когато няма с кого да споделиш, и се налага на ум да си говориш сам - със себе си. Толкова много емоционални спомени преминаха в главата ми през този момент. Сигурно е глупаво, но дори се разплаках. Да, глупаво беше. Подсмърчах си тихичко и бърсах сълзите си. Беше толкова празно наоколо и нямаше кой да ме види. Плакал съм си тихо сигурно 10 минути. Тъкмо реших че е време да се успокоя и след малко да си тръгвам, и чух глас зад гърба си.

- Защо плачеш?

Почти подскочих, чувайки гласа. Почувствах се много неудобно и бързо избърсах сълзите си. Никога не съм се показвал така пред хората.

- Случило ли се е нещо? - попита пак същия глас.

Обърнах се за да видя на кого е този глас. Зад мен стоеше високо, слабо момче, на видима възраст около моята, с кафява коса и светла кожа, с дънки и бяла тениска.

- Не, не, не... - притеснено отговорих аз.

Момчето дойде и седна до мен.

- А какво тогава? - попита ме.

- Сигурно е много глупаво да видиш някой да плаче така. Като дете. - казах аз.

- Зависи от причината, на всеки му се плаче понякога. Аз също го правя. - отговори момчето.

Не знам, но имаше нещо специално в него. Беше хубаво момче, но аз съм виждал и други хубави. В него имаше нещо специално, нещо необяснимо, което те привлича и ти дава спокойствие. Не го познавах, а все едно се познавахме от много време. Не знам, доверих му се и разказах защо ми е станало тъжно. Помислих че ще се изсмее на моята откровеност...

- Вече са малко такива като нас.

- Какви? - недоумявах аз.

- Такива хора, с душа. Които чувстват нещата по този начин и могат да се разплачат. На мен също не ми е лесно, и аз понякога го правя, но не пред хората.

Разказахме си някои неща, и разбрах че на него също не му е лесно. Той също не беше от тук.

Разказа ми че често се разхождал и той сам в парка. Интересно как не сме се засекли. А може би сме се разминали. Сега се намерихме. Разбрахме се да се виждаме. Няколко поредни уикенда се разхождахме в парка. Не знам как се намерихме. Толкова много неща си казахме и беше толкова хубаво. Станахме си много близки. Приятели. Но и двамата сме си мислили, че има и нещо повече от приятелство. Но никой не смееше да го каже. Беше романтик като мен. Не от хората, които набързо ще те поискат, употребят и изхвърлят. Той направи първата крачка, като ме хвана за ръката. На онази пейка се случи и първата ни целувка. Мина още малко време, докато той ме покани у тях. На следващия ден бяхме там, а не в парка.

- Чувствай се все едно си си у вас.

- Тук е доста по-широко.

- Като за двама.

Той легна на леглото а аз седнах до него. Гледахме се в очите. Започнах да галя лицето му, устните. Толкова бе хубав и нежен. Не можех да му се нарадвам. Исках да пипна всеки сантиметър от тялото му. Насищах му се само с очи. Толкова силно усещане, което не бях изживявал преди. Слизах все по-надолу с ръката си. На него му беше хубаво. Почти час го обгръщах с ръцете си. Беше време. Скочих върху него и страстно го целунах.

- Сигурен ли си? - попита ме той.

- Обичам те. - отговорих аз.

Денят бе кратък. Неусетно се стъмни. Нощта щеше да е още по-хубава. Нашата нощ. Заедно.

На сутринта пръв се събудих. Колко хубаво ми беше да го гледам как спи. Сладичкия ми. Не смеех да помръдна, за да не го събудя. Бавно станах, и тръгнах да му правя кафе. Дори не знаех кое къде е, но се чувствах като вкъщи, и бързо се оправих. Кафето тъкмо бе готово и той се размърда.

Тръгнах да му нося чашата с кафе. Той отвори очи и се усмихна.

- Наспа ли се? - го питах аз.

- Красиво е, наистина. - каза той

- Кое?

- Ти..

Апр 18 · Оценки 3.67 · Коментари: 2 · Тагове/За контакт: запознанство в парка, история, разказ

Преди известно време отидох в Бургас по работа. В този град имам много познати, но не желаех да притеснявам никого. Затова отседнах в хотел. Администраторката ми каза, че няма места – сезонът тъкмо навлизаше в разгара си – но ми предложи стая с две легла, едно от които е заето. Времето беше адски горещо и не ми се обикаляше да търся друг хотел. Затова приех да споделя стаята с непознат човек.

Взех ключа и се качих в стаята. А там – две легла, баня, имаше и вентилатор, който не вееше, а по скоро служеше за фон. Оставих си багажа и се запитах кой ли ще е другият…
След малко на вратата се почука и в стаята влезе… той. Беше около 30-годишен, висок, тъмен, имаше мустаци. Тялото му беше стегнато, без нищо излишно, по-скоро жилаво, отколкото мускулесто. Беше по къси светлобежови панталонки и бяла блуза, която контрастираше с тъмния му тен. Сърцето ми се обърна при вида му. Беше страхотен мъж. Оказа се турчин от Северна България, дошъл на свиждане на брат си, който служеше в Сарафово, малка база близо до Бургас. 
Започнахме разговор. Тъй като и двамата не бяхме вечеряли, слязохме в ресторанта на хотела. Пихме по две питиета. После се качихме в стаята, замаян от алкохола и пътуването. Тогава, докато се приготвяхме за сън, без да искам разлях бутилка с минерална вода върху леглото си. Нямаше как да изсъхне бързо, а бяхме изморени и затова решихме да спим и двамата на неговото легло…
Легнахме и той бързо заспа. Но аз не можех, въпреки умората. Бях развълнуван и възбуден! Не знаех как да постъпя, исках да бъда с този мъж!...
После всичко дойде от самосебе си. Той спеше по гръб, а аз настрана с гръб към него. П оедно време той се обърна в съня си, прегърна ме и се притисна до мен. Почувствах втвърдения му член. Сърцето ми биеше до пръсване. Леко се извърнах и го хванах за кура. Беше голям, твърд, топъл и… обрязан. Започнах да го галя и тогава той се събуди. Не се изненада, напротив, прегърна ме и ме целуна. Пъхна езика си в устата ми и тогава усетих вкуса на алкохол и тютюн. Това ми хареса и ме възбуди още повече. Целувахме се страстно известно време, а после аз започнах да слизам надолу, при което той стенеше от възбуда. Отново се убедих колко стегнато, изсушено и жилаво тяло имаше с извънредно мека и гладка за мъж кожа като повърхността на маслина. 
Когато свалих боксерките, с които спеше, хуят му се изстреля освободен като катапулт навън и щръкна надървен и голям. Поех горещия му член в устата. Той се извиваше от удоволствие и тихо стенеше. Натиках до дъно това парче в устата и гърлото си, а с другата ръка масажирах топките му. По едно стоновете му много се ускориха. Той вдигна главата ми силно възбуден и ме целуна страстно. След това ми каза да се обърна. Тогава пожелах да стана и да взема крем. Намазах се и застанах на четири крака в леглото. Той застана зад мен и много внимателно ми го вкара. Заболя ме малко, понеже съм тесен, но след няколко ритмични движения болката премина във влудяващо удоволствие. Той ме клатеше с бавни и дълбоки тласъци. Беше невероятно хубаво и възбуждащо.

Бавните тласъци постепенно бяха заменени от по-бързи. Усещах, че е много близо до края, но не ми се щеше това прекрасно преживяване да свърши толкова бързо. Помолих го да не бърза още да се празни и той ме разбра. Беше на същото мнение – и на него му се искаше да удължим удоволствието. Обърнах се и отново налапах кура му. Направих му минет, а след това и той пожела да ми духа. След това легнахме един срещу друг и започнахме да се трием един в друг. Пенисите ни се приплъзваха по дължината си, докосваха се надървени и чувствени. Направихме 69 като всеки духаше на другия, а удоволствието сякаш нямаше край.
Започна отново да ме чука, но вече лежах по гръб, а той държеше краката ми разтворени и ме чукаше между тях. Докато ми го набиваше, аз си правех чекия. Искахме да свършим едновременно и синхронизирахме възбудата си. В най-сладкия момент той го извади и започна да пръска сперма върху собствения ми кур и ръка. Това като детонатор взриви и моя оргазъм. Аз също започнах да се празня и спермата ни се смеси. Изригнахме като два мощни вулкана и удоволствието ни бе невероятно.
Станахме и отидохме в банята да се измием. Там също последва един сексрунд, който беше по-бърз, груб и животински. Бяхме прави под душа, аз бях наведен и виждах само краката му зад себе си. Чукаше ме в тази поза бързо и силно. Когато ме обърна и набута парчето си в устата ми, в същата секунда почувствах сладкият елексир да се излива дълбоко в гърлото ми.
Легнахме си и заспахме прегърнати. На сутринта отново се чукахме. Той стана преди мен и отиде при брат си. Брат му беше негово по-младо копие. Какво се случи след това обаче, ще ви разкажа някой друг път!..

Апр 17 · Коментари: 4 · Тагове/За контакт: история, разказ

Всички знаят малкото влакче от гара Септември до Добринище. Това се случи малко след Велинград. Пътувах за кой ли път по тази линия и мислено проклинах шефа си, защото бе отказал да ми даде служебен автомобил. Сега трябваше да пътувам цели 5 часа до Добринище. Вагона бе добре затоплен, слабо осветен, което ми пречеше да чета, и аз полека лека започнах да задрямвам. Сънувах един хубав младеж, който дойде и седна до мен, след това постави ръка на бедрото ми и започна да ме гали. От неговите ласки, малкият ми приятел започна бързо да наедрява - в този момент се събудих. Какво беше учудването ми, когато наистина видях срещу мен да седи едно младо момче, на не повече от 16-17 год. , което ме гледаше стреснато. Осъзнах, че ципа на панталона ми е свален и кура ми се е показал леко над слиповете. Направих се че не съм забелязал това и се престорих отново на заспал. Момчето не чака дълго и отново посегна, хвана ме нежно за кура и започна да го масажира. На мен ми стана толкова приятно, че можех вече да удържам нервните потръпвания на хуя си. Младежа явно не осъзнаваше, че съм буден, защото постоянно гледаше дали ще помръдна и дали ще отворя очи. Разбера се аз го гледах изпод притворените си клепачи, но той явно не разбираше това. По едно време лампите премигнаха и осветлението стана още по-оскъдно, тогава той се престраши и го хвана с цяла ръка, като продължаваше да му прави чикий и напрегнато да ме гледа. При един завой на влакчето, вагона се лашна по-силно и той неочаквано се озова на пода с лице точно на нивото на хуя ми. Тогава аз леко го хванах за главата и я натиснах надолу. Младежа не чака втора покана и лакомо налапа хуя ми. Не съм полов атлет 17-18 см. , но до сега никой не бе успявал да го поеме целият без да се задави, а това момче не само че го поемаше целия, но и такъв силен вакум му създаваше, че не след дълго се изпразних. Той изгълта спермата ми, изправи се, облиза с език устните си и ме погледна усмихнато. 

- Сега е твой ред! - каза ми нежно. 

- Извинявай, но такава уговорка не сме имали ! - отвърнах му аз, по скоро да го подразня, отколкото да му откажа. 

Той се изправи и се запъти към средата на вагона, където се намираше тоалетната. Помислих, че отива да се изпикае, но след като се забави малко повече, реших че може би си прави чикя и аз също се запътих натам. Беше ми интересно какъв ли хуй има това момче и какво прави. по средата на пътя лампите окончателно угаснаха. В тъмнината видях някакъв силует да се приближава към мен. Помислих, че младежа се връща и побързах да седна, за да не разбере защо съм станал и къде отивам. Какво се оказа учудването ме, когато заедно с него във вагона влезе и кондуктора, заедно с още едно младо момче, оказа се че момчетата са братя, а кондуктора е техен чичо. Момчето което ми бе духало се приближи и каза че аз съм го изнасилил да ми прави минет. Тогава чичото ми обясни, че той е на 16 год. и ако не искам на следващата гара да имам разправии с полицията, трябва да правя каквото ми кажат. Външно негодувайки се съгласих, защото предусещах нещата. Чичото застана пред мен и извади хуя си. Това беше най- големия и дебел хуй, които бях виждал. Той го приближи до устата ми и ме накара да му духам. Преструвайки се, че не искам, завъртях главата си наляво, но от там ме гледаше почти същия хуй, само че поставен върху по-младо тяло, обърнах се надясно - същото нещо. Момчетата бяха извадили свойте курове и се бяха надървили. тогава аз се наведох и прокарах език по набъбналия хуй на чичото, от кеф той започна леко да стене, хвана ми главата и започна яко да ме помпи в устата, Имах чувството, че сливиците ми ще отидат в стомаха. По едно време усетих, че хлапетата ми свалят панталона, а след това и слиповете. Поуплаших се малко, защото парчетата им бяха доста големи, но единият от тях наплюнчи пръстите си и започна леко да натиска ануса ми, докато другия ми разтваряше бузите на задника. Пръстите на първия леко проникнаха в ануса ми, първо един, после два и накрая три. Като усети, че съм се отпуснал достатъчно, първото момче наплюнчи хуя си и започна леко да го вкарва, но поради неопитност или нетърпение, така жестоко ми го отпра, че видях слънце посред нощта. Опитах се да извикам, но чичото явно това чакал и ми го натресе почти целия в гърлото и започна мощно да се празни. Без малко щеше да ме задави, едвам успявах да преглъщам мощните струи сперма, която се изливаше направо в гърлото ми. След като свърши чичото, на неговото място застана другият брат и започна една такава здрава ебня, че когато и двете момчета се изпразниха, почти едновременно, се чувствах изпълнен до краен предел със сперма и едвам се крепях на краката си. Те и двамата се отпуснаха на пейките и тежко дишайки започнаха да си вдигат гащите. Аз нямах сила въобще да се помръдна и трябваше да минат поне 10 минути, педи да се опитам да се задържа на краката си и да се оправя. 

Фев 25 · Тагове/За контакт: история, разказ, велинград, теснолинейка
Направих го със съседа..

Ще бъда кратък, за да не се получи ферман. Историята е истинска, колкото и банално вече да звучи това.

Въпросният съсед е на 40 предполагам и нещо години с жена и дете. Изглежда доста добре, въпреки че видимо не се старае върху физиката си. Знаем се от едно време, те живеят в другия вход. Случката стана миналата година по ей това време някъде - есента.

Докато си стоях в нас, някой позвъня на вратата. Странно е, защото отдавна вече никой не звъни, всички се обаждат по тела. Отварям - той. Имал някакъв проблем с компа и се сетил само за мен. То и други на моята възраст (24 тогава) няма много в блока.. Отивам да му видя компа - ужас. Доста работа ме очакваше (няма да губя време..трябваше да му оправям едни настройки..). Казах му, че ще отнеме време, той каза че няма проблем. Жена му на работа, а детето на училище. Той влезна да си вземе душ, аз се занимавах с компа. Не можах да се сдържа обаче и реших да поразгледам какво има на компа и учудващо за мен видях, че е гледай гей порно. Изведнъж се надървих. Отварям клипа и докато го гледах. без да усетя, той влезна в стаята - бил забравил нещо си. Стана ми тъпо, но и на него му стана гадно, защото му разкрих тайната. Затворих клипа и се направих, че нищо не е станало. Той седна до мен и ме накара да обещая, че няма да кажа на никой. Аз все още бях надървен. Обещах му, но май не ми повярва. Видя, че ми е станал и ме пита да не би да ми е харесало. Казах му, че е интересно (ко се прая, беше баси якото порно). Посегна към гащите ми и ми го погали. Беше МНОГО странно. Въпреки, че съм разкрепостен стоях мирно и не реагирах. Той се изправи. Беше му станал. Изкара си кура. Беше много здрав. Хвана ми ръката и ми я сложи на кура си. Почнах да го галя, но реших да се възползвам от ситуацията и го целунах. Нищо, че не се беше изкъпал. Започнах да го облизвам, имаше леко солен вкус. Чукаше ми известно време устата и усетих как му вибрира кура - знаех, че ще свърши. Извади го и започна да лъска, но реших, че няма да хабим материал и му го налапах наново. Попита ме дали съм сигурен и аз още повече го засмуках. Накрая свърши в устата ми. Облизах всичко. После той влезна в банята, а аз довърших работата на компа. Разбира се, тук написано така изглежда като някаква фантазия, но повярвайте ми беше много готино. Ако искате по обширен разказ за свирката пишете. Може да разкажа и други истории.
Окт 19 '16 · Оценки 5 · Коментари: 6 · Тагове/За контакт: разказ, история, гей съсед

И на мен не ми е приятно – част I

 

 

      Мишо все още не можеше да повярва, че е започнал нов етап от живота си. След прекрасното лято в Англия, където понаучи няколко забавни британски идиома и прекара няколко прекасни дни в Лондон. той беше студент! Днес беше едва третият ден от началото на семестъра, но той вече се беше запознал с всички сладки момчета в курса. Първата му лекция беше по езикознание, курс воден от страшилището на Катедрата по филология – проф. Желязка Петрова.  С острия си език, свирепия си орелов поглед и неизменния си стегнат кок тази стара мома можеше да накара всеки студент да се държи като засрамен първолак. Беше способен преподавател и повечето ученици, минали курсът ѝ бяха доволни от получените знания, но все още помнеха с ужас камарата допълните задачи и въпроси в конспекта за крайния ѝ изпит. Сред студентите беше известна като ЖП-то, защото „може да те трясне като влак“, но никой не би посмял да го каже в нейно присъствие. Все още се носеха легенди за някакъв студент, който преди години я нарекал така и никога не завържил.

          Проф. Петрова стоеше изправена пред курса и оглеждаше потокът от студенти с очи, които всеки момент биха метнали лазери и силно свити тънки устни. Мишо си имаше начин да се оправя с проклети учителки в гимназията. Вкарваше чаровна усмивка  тип „аз съм добро момче“, намигваше им и ги разтапяше, но нещо му посказваше че с тоя дърт прилеп номера няма да мине. Мина покрай нея и я поздрави с лека усмика, на която, разбира се, тя не отговори и тръгна към последните банки в дъното на залата. Почти беше стигнал, когато някой извика името му. Той се обърна, за да отвърне на сладкия тип от Русе, с който се бяха запознали предния ден и открито пофлиртуваха, когато се блъсна в нещо. Нещото беше друго момче от курса, което изгуби равновесие и падна, като разпиля съдържанието на чантата си.

-Мамка му, извинявай – каза Мишо и погледна към момчето на земята. Беше ниско, слабо, русоляво и доста прилежно облечено момче. Носеше риза, сако, дънки и черни мокасини – типичен зубар. Това, което привлече погледа на Мишо, обаче, бяха зелените очи на другия младеж, правилните черти на лицето му и волевата му брадичка. Мишо се наведе, за да му помогне да събере нещата си, като се опитваше да се извини и да завърже разговор.

-Много извинявай, имам навика да не си гледам в краката. Как си? Нещо счупено? – вметна шеговито.

-Благодаря, добре съм – отговори другото момче със студен и овладян, и както се стори на Миши, съвсем безразличен тон.

Мишо се наведе и му даде дружеска ръка и да го огледа по-добре, но другият се направи, че не го вижда и се изправи спокойно. Мишо не помнеше да го беше виждал на лекции до сега, макар че беше сканирал всички момчета наоколо. Определено беше негов тип, а Мишо не беше от скромните.

-Как се казваш, приятел? – попита с най-дълбокия тон на гласа си и с най-чаровната усмивка на която беше способен и с която беше получавал каквото иска.

-Не сме приятели – отговори другият сериозно, и то толкова сериозно, че Мишо не загря дали се шегува или го предизвиква.  – Аз съм Андрей, а според „приятелчето“, което те извика преди малко, ти трябва да си… Как беше,  Мишка?

Строгият тон на професора, с който се сложи начало на лекцията, прекъсна опита на Мишо да направи каквато и да било съркастична забележка на русокоското и успя само да го проследи с поглед, докато другото момче зае мястото си, изправено, сериозно и с тетрадка в ръце на първата редица.

След дългата си и скучна лекция, която издекламира с възможно най-сухия и монотонен тон, свирепата професорка каза, че ще раздели всички на групи по двама за някакво упражнение и тъй като не й допадало да има шум по време на упражнение, тя щяла да раздели класа, за да не се събират по приятелски. Мишо, извъртя очи. Видя, че сладурът го гледа с надежда да работят заедно, но това явно нямаше да стане. Флиртът щеше да почака.

-Андрей Илиев, вие ще работите с Михаил Атанасов- започна да каканиже ЖП-то.

„Ама че късмет“ каза си Михаил, но стана и се запъти към русокосото момче.

-Пак се срещаме. Наистина съжалявам за преди малко - каза Мищо и пусна приятелска усмивка в пореден опит да стопи ледовете, но другото момче кимна с глава, без дори да го погледне.

-Простено ти е – каза все така студено Андрей. – Жалко, че няма да работиш с приятелчето си.

-Обичам да се запознавам с нови хора, стига да не са идиоти – отвърна весело Мишо. – Не се притеснявай.

- О, ни най-мако – отговори Андрей и продължи със същия неопределен сериозен тон – А сега, ако няма да работиш, мълчи и ме остави да ни изкарам хубава оценка.

Може би заради безчувствения тон на гласа, рязките думи, които бяха в контраст с иначе спокойния приятен глас на Андрей или фактът, че не обръщаше никакво внимание на ставащото наоколо, но Мишо реши, че до края на семестъра ще му завърти главата. „Ще си поиграя малко с него. Просто лов“, помисли си Андрей. Щеше да му върне за това, че за петнайсет минути успя да го затапи не един, а два пъти, без нито веднъж да го погледне в очите, но не можеше да отрече, че имаше нещо в другото момче, което го привлича.

Андрей се справи с упражнението блестящо, без нито веднъж да обели и дума на Мишо, след което професорката възобнови тирадата си от термини, теории и скучни факти.  В края на лекцията Михаил отново се опита да заговори Андрей, но другото момче вече се беше изправило и тръгнало към врата. Това, което не обягна на Мишо, обаче беше, че русокосия не се присъедини към никоя от групичките весело бъбрещи студенти и тръгна съвсем сам към автомата за кафе. Мишо продължаваше да го гледа в крайчеца на окото, докато русенецът му говореше нещо, което дори не чуваше. Поради някаква причина му беше по-интересен пиещият сам кафе Андрей, който скоро изчезна от погледа му. Мишо се чудеше защо това момче не говореше с никого. Може би беше пропуснал първите дни и още не познаваше никого, макар че далеч не правеше впечатление на свит срамежлив студент, попаднал в нова и непозната среда. Мишо се обърна весело към русенеца и му заговори нещо, но не спираше да мишли как с Андрей нямаше нищо общо. Андрей, Андрей. Това момче не му излизаше от главата. Ядосан и раздразнен от себе си Мишо седна сам на следващата лекция и не чу нищичко от думите на професора… 

Юли 18 '16 · Тагове/За контакт: просто разказче, разказ, история

Историята на Никола

 

          Дразнеше ме от първия миг, в който го видях. Беше от тези момчета, които ти иде да фраснеш с първото нещо, което ти попадне – отнесен, нерешителен, непохватен. Запознахме се на студентско парти в един колега. Беше на моята възраст, нисък, със сини очи, светлокестенява коса и специфичната отпуснатост, присъща на бледите хора. Заговорихме се и от разговора ни разбрах, че си търси квартира. На мен ми трябваше съквартирант, тъй като момчето, с което живеех презаписваше в друг град. Въпреки че ми стана ясно колко е муден и недодялан, реших, че е добра възможност и му предложих да живеем заедно.

Нанесе се след седмица. Вечерта седнахме да пийнем по студентски. За няколко часа в квартирата вече беше счупил две чаши и беше направил огромно петно на мокета, което се опитвах да не забелязвам. Стараех да си сдържам нервите, макар че ми беше трудно. Идваше ми повече напрежението в университета. Да, медицината беше моята мечта и знаех с какво се захващам, но това надмина очакванията ми. Та след порядъчното количество вино, което изпихме и което решихме на пияна глава да смесим с не по-малко количество водка, бледоликият ми се стори сладък. Имаше нещо в него, което ме влудяваше, но и привличаше. Реших да се направя на по-пиян, отколкото бях, възползвах се от момента и го целунах. Той се притесни, но аз започнах да се хиля и се извиних, след което продължихме да пием и не обсъдихме случая, а на другата сутрин се правех на ударен. Така и не повдигнахме темата повече, но след онази вечер ми стана ясно, че той си пада по мен. Не го криеше много. Гледаше ме замечтано и непрекъснато правеше поразии, когато ме види по хавлия. Разказах за случката на приятелката ми Мария. Тя беше с две години по-малка от мен и все още живееше в родния ми град. Само на нея бях споделил, че си падам по момчета. През следващите две години, тя непрекъснато ме питаше защо, след като съм сигурен, че и той си пада по мен не му призная чувствата си и не опитам връзка с него. Истината, че университета поглъщаше все по-голяма част от ежедневието ми и нямах време за сериозна връзка, а не исках да си играя с него. Истинската причина, обаче, беше че исках да си признае и да направи първата крачка. Чаках две години за това, имаше куп възможности, но той продължаваше да се прави на приятно разсеян. Нали ви казах, че постоянно ми идеше да го фрасна с нещо?

И така, станах трети курс, когато Мария дойде да учи дентална медицина в същия град. Поканих я да остане в квартирата. С нея винаги сме били близки. На влизане в апартамента се разминахме с моя съквартирант. Мария го огледа и започна да ме побутва, аз се смутих притиснах я, за да не забележи странните й намеци и я изтиках в моята стая.  Цяла нощ стояхме и си говорехме. Тя непрекъснато ме подпитваше защо съм толкова упорит и не направя първата крачка – явно й беше допаднал на първо четене. Казах и че ако ще имам връзка с него, той трябва да порасне и темата се приключи.

На следващата понеделник сутрин станах супер рано, защото имах да уча за колоквиум за следващия ден. Тръгнах към кухнята, когато с него се разминахме в коридора.  Бях притеснен и изнервен и не му казах нищо, но забелязах, че беше нарамил някакъв голям сак. Той излезе, а аз си направих кафе и тръгнах към стаята си, за да се заровя в учебниците, когато видях, че не си беше затворил вратата на стаята и ставаше ужасно течение. Отидох, за да затворя, и видях, че нещата му ги няма. Стаята беше празна. Направи ми впечатление, не защото имаше много вещи,  а защото беше най-разхвърляния човек, когото познавах. Малко се притесних. Опитах се да му се обадя, но телефонът му беше изключен. Тогава звъннах на сестра му. Тя беше очудена, че не ми е казал, че заминава на стаж в Англия.  Новината ме попари със студена вода. Не, проблемът не беше, че ме оставя без съквартирант в последния момент. За миг си спомних всички неща, които бяхме преживяли за тези две години. За счупените чинии и чаши, за петната по килима, за вечерите, в които пиехме и смешните му опити да ме развесели, когато бях под напрежение. Глупакът щеше да ми липсва повече, отколкото си мислех. Изтичах навън, хванах първото мярнато такси и отпраших към автогарата.

Когато стигнах автобусът ми вече потегляше. Видях го през прозореца, за миг погледите ни се срещнаха. Извиках „Слез веднага! Трябва да ти кажа нещо“, но той може би не разбра какво казах. В този момент отнякъде изскочи Мария и ми се метна на врата. Щяла да се прибира, но автобусът и закъснявал. Погледнах отново към него, но той се беше извърнал в другата посока. Автобусът му се скри от поглед. Не издадох с нищо, но вътрешно рухнах. Бях имал толкова възможности да му кажа, че харесвам момчета, и по-специално него. Две години го бях чакал да направи първата крачка, надявах се да събере малко повече решителност, а всичко беше напразно. Той заминаваше.  Чакаха го нови предизвикателства, нов живот, нова среда, непозната държава и кой знае. Може би смислена любов. А мен… мен ме очакваше колоквиум!

Юли 13 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: историйка - част 2, история, разказ

Историята на Алекс

 

Харесах го още в мига, в който го видях. И кой не би? Висок, тъмнокос и с прекрасни зелени очи. Това, което ме впечатли наистина, обаче, беше чувството му за хумор, решителността му и амбицията, която винаги е липсвала у мен.  Знаех, че не ме харесва по този начин, дори не знаех дали харесва момчета, но исках да се опознаем по-добре. Оказа се, че си търси съквартирант, а аз имах нужда от квартира. Живеехме заедно вече втора година, но той така и не усети чувствата ми към него, които на моменти трудно прикривах. Вероятно си казвате „Този е луд, как може да си пада по някого две години, без дори да знае дали въпросният човек е гей и без да има и най-малък повод да се надява на нещо?!“. И бихте имали пълно право, ако не беше целувката… Да, той ме целуна, и то още първата вечер, в която се нанесох в квартирата. Да, вярно е, че бяхме доста пияни и се шегувахме през цялото време, но това ми даваше надежда. Никога не бях харесвал някого така, още по-малко за толкова дълго време, без да има нещо между нас. Знаех, че не обича да показва чувствата си, все пак следваше медицина. Държеше се безразлично дори с най-добрите си приятели, макар да беше показвал не веднъж колко го е грижа за тях. Просто беше костелив орех и никой не можеше да разбере какво се крие зад саркастичните му забележки.

Аз следвах журналистика и бях трети курс, когато на шега кандидатствах за работа в едно чуждестранно списание. Набираха студенти за едногодишен стаж в Англия, наистина прекрасна възможност. Когато се свързаха с мен с новината, че съм удобрен и очакват отговор от мен в едноседмичен срок, просто не можех да повярвам. Не смятах да замина. Това означаваше да се откажа от приятелите си, да отложа дипломирането си и да си тръгна от него. Да, беше много глупаво да се откажа от такава възможност заради момчето, с което живеехме заедно две години, и за тези две години не се беше случило абсолютно нищо, освен пиянска целувка, за която така и не отворихме темата в последствие, но надеждата умира последна.

Два дни след като получих имейла той за първи път доведе в квартирата момиче. Една от онези „кифли“ по които всяко хетеро момче би си паднало – руса, дългокрака и анорексично слаба.  Забелязах как го гледа – така, както и аз го гледах - с желание, копнеж и възхищение. Затвориха се в стаята му. Тогава ми стана ясно колко бях глупав. Разбира се, че си падаше по момичета. Онази целувка беше просто една от онези пиянски изцепки, които хората просто правят, без да се замислят. Направих си кафе, седнах пред лаптопа и написах дълъг имейл на списанието, в който благодарях за дадената възможност и им дадох положителен отговор. Заминавах след две седмици – всичко беше уредено. Не му казах, че заминавам. Вярно, щеше да разбере впоследствие, че остава без съквартирант, но квартирата беше хубава и лесно щеше да си намери. Пък и си имаше онова русо Барби, можеха да с свият гнезденце, без да им преча аз. Не исках да му казвам. Ден преди заминаването събрах багажа си – нямах много неща, побрах всичко в един голям сак. Да, изпитвах тъга, че повече никога няма да го видя, но знаех, че точно от това имам нужда. Трябваше да напусна това място, за да се откажа от тази глупава мечта. На другата сутрин станах рано и тръгнах към спирката, за да хвана автобуса към София. Полетът ми беше от резервиран за късния следобед. Разминахме се в коридора, той дори не ме забеляза, въпреки сакът на гърба би. Разбира се, защо да ме забележи?

Стигнах до автогарата, качих се в автобуса и се приготвих за трите дълги часа пътуване. Стоях и гледах към града, който напуснах. Да, наистина бях взел всичко със себе си, дори глупавите си чувства към него. Автобусът потегли. Бях загледан в прозореца, когато го видях. Какво ли правеше тук?  Погледите ни се срещнаха. Стори ми се, че се опитва да ми каже нещо, но така и не успях да разбера какво. Тогава приятелката му от преди няколко дни се появи и се метна на врата му. Извърнах очи – не исках да ги гледам как се мляскат.  Автобусът набра скорост и вече излизаше от града. Гледах право напред, вече нищо не ме задържаше тук. Чакаха ме нови предизвикателства, нов живот, нова среда, непозната държава и кой знае… Може би смислена любов. 

Юли 13 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: историйка - част първа, история, разказ

Нормален на 22 години съм и поне до онази вечер го бях правил само с жени, ...разглеждах порно сайтове, бях малко възбуден и за втори път попаднах на този гей сайт,  но понеже не можеш да видиш нищо без регистрация се регистрирах заразглеждах снимките и реших да се заговоря с един със снимка с големи яки гърди.

Учудващо за мен беше, че се възбудих от вида му макар и без да се вижда лицето, писах и на другия ден отсреща ми направиха предложение за секс и поискаха моя снимка. Не след дълго си свалих панталоните и си направих снимка на кура, изпратих я.

Това ме надърви яко, казах му, че не съм го правил с мъж. Ще го наричам Мартин (момчето отсреща - той не ми каза името си) ме замоли да се видим веднага, щял да ми смуче хуя цяла нощ, каза ми, че гс кефя , имаше и терен. Помислих си защо не? Ще ми направи една свирка и ще си тръгна. Съгласих се, взех душ, около 45 минути слд това бях у тях. Притесних се малко, отвори ми само по слипове, беше симпатичен, доста по едър от мен ... седях вече на кревата и аз по слипове само, той бръкна в тях извади ми го и започна да ми го лиже, похвали ме, че се обезкосмявам м/у краката. Лапаше ми целия кур, мачкаше ми и ми лижеше топките беше супер добър, полудях от възбуда. Започна да ме ближе по дупето. Невероятно е, налапа ми пак хуя и усетих как занатиска с пръст гъза ми. 

Само че не му дадох защото не си бях правил "процедра"  Не исках да се излагам макр че вече бях супер възбуден. Тогавай той се изправи и почти напъха хуя си в лицето ми. Аз не го исках, но възбудата ми си каза своето, пред лицето ми стоеше истински кур...Налапах го. В устата ми имаше мъжки член, усетих как набъбва и изпълва моята уста. Не исках това да се случва, но беше нещо съвършенно ново за мен и това ме караше да продължавам да смуча. Не след дълго се изпразних. За първи път првавих свирка и супер ме възбуди, гледаката на якото му тяло и усещнето за готиния му кур в устата ми ме караше да се треса от вълнение и зъзбуда. Марто , ако четеш, ти си занеш, просто исках да споделя.

Юли 3 '16 · Оценки 5 · Коментари: 1 · Тагове/За контакт: първа гей среща, свирка, история, разказ
Снощи гледах порно. Понеже стана късно просто затворих капака на лаптопа и легнах. Аз съм на 22 г. и живея с родителите ми. На сутринта баща ми се е промъкнал да види как са свършили "Лудогарец", понеже ползва моя лаптоп. Събудиха ме стенанията на бялото момче, което трудно поемаше доста надарения негър от порното. А баща ми беше изпаднал в шок. Казах му че не знам как е тръгнал тоя клип, че навярно е някакъв вирус. Едва ли ми е повярвал. И двамата повече не коментирахме темата.

А "Лудогорец" паднали. Той ми каза.
Юли 15 '15 · Оценки 5 · Коментари: 5 · Тагове/За контакт: история, смях
Преди около година ми се случи нещо,което преобърна света ми завинаги. От два месеца имах съквартирант,които беше пет години по-голям от мен. Беше висок, доста здрав, въобще доста хубав. Винаги си правехме шеги един с друг, ходехме си по боксерки из апартамента, общо взето мъжка идилия. Една вечер се прибирах от дискотека доста по-рано от обикновено, като гледах да съм максимално тих. Отстаята на съквартиранта ми се чуваха звуци, които мога да опиша като върховно блаженство. Е, казах си, поне един от нас забие нещо тази вечер и се отправих към моята стая. На половината път обаче нещо ме накара да се обърна и да надникна-вратата и без това беше открехната, какво толкова. Върнах се и погледнах. Гледката, която се окри пред мен очите.ми направо ме смая. Там беше моят съквартирант и едно друго момче. Съквартиранта ми го чукаше на задна, като с едната си ръка му галеше кура, от което момчето виеше от кеф. Не можех да повярвам. Изведнъж момчето се обърна и каза "чукай ме, чукай ме, направо ме побъркваш..." при което съквартиранта ми започна да го ебе с пълна сила. Не можех да окъсна очи от случващото се. Направо бях залепнал. За мое очудване обаче не само неможех да мръдна, но и с всяка изминала минута се възбуждах все повече и повече. Двамата сякаш въобще не ме забелязваха и продължаваха с пълна сила. Накрая съквартиранта ми придърпа момчето към себе си и му каза " Къде искаш да свърша сладурче?" Момчето, замяно от екстаза които изпитваше, само успя да промълви " в мен, оо свърши в мен,искам да усетя как гореща та ти сперма ме изпълва" . Моят съквартирант само това и чакаше и след още три четри тласъка започна да свършва като момчето направо започна да вика от кеф. Не дочаках да видя какво ще се случи понатам, защото си помислих,че вече има голямя вероятност да ме спипат. По най-бързия начин се прибрах в стаята си съблякох се и си легнах. Но вечерта не приключи тук. След около двадесет минути от другата стая отново започна да се чуват сладострастни звуци. Направо се побърквах. Кура ми се беше надървил д пръсване. Накрая станах, открехнах вратата си и слушайки стоновете,започнах да си бия чикия. По едно едно време си дигнах краката и започнах да си галя ануса, като си представях, че съм на мястото на момчето,което отново беше започнало да стене от екстаз. Не знаех какво се случва с мен, просто се бях пуснал по течението и страшно много ми харесваше. По едно вре ме си наплюх пръста и размазах плюнката по девственият ми анус и започнах да се чукам докато продължавах с чекията. След около десет минути свърших, преживявайки най-бруталният оргазъм в живота си. Помня, че станах затворих вратата и заспах като бебе. За събитията от следващите дни друг път.


Юни 1 '15 · Оценки 4.29 · Коментари: 5 · Тагове/За контакт: история, разказ, съквартирант

Реклама

fashionmix.eu
fashionmix.eu
shopsector.com
pic.bg