всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име
Какво е това любов и има ли то почва у нас?
Понякога се заглеждам по "влюбените" двойки по улиците и се питам: "Наистина ли се обичат?"
Съвсем скоро ще станат две години откакто си направих регистрация тук. Поглеждам към профила си. Поглеждам към "връзките" излезли от подобен тип сайтове и цъкам с език. Паля си цигара на фона на бурията, която се извисява до прозореца на стаята ми. Бурията, изразяваща се вътре в мен е с една идея стихнала.
Аз, за разлика от страшно малко хора (за моя изненада) чаках да стана на 18, преди да си помисля да се забивам с батковците. Просто, защото знаех, че мога да свърша мъртъв...или по - лошо - изнасилен.
Когато натиснах копчето за регистрация през вече далечната 2015 очаквах да срещна любовта на живота си. "Любов"...интересно понятие, не мислите ли?
Какво срещнах? - хора над 35, които могат да ми бъдат бащи, които изписват романи как ме обладават и прикрепят за цвят отвратителни космати и потни полови членове; момчета на около 25-30 с поддържани тела, за които човек ще си каже, че те не лапат пишки и не го поемат отзад; след това срещнах и онези момчета на около 18-27, които избиваха комплекси за външният си вид и едва ли не ме обвиняваха, че съм "курва", задето не им обръщам внимание.
Като се заговорихме за курви. И аз станах жертва на това личните снимки, които съм пратил да бъдат публикувани публично с цел...какво? Каква цел реално би имал застаряващ пич, който никога няма да опознае щастието?
Седя, пиша, цигарата ми непрекъснато гасне, паля я отново. Чувам капките дъжк, които удрят по прозореца. Искат да ми привлекат вниманието.
Лягал съм в легла на хора, които не познавам, а след това мигновенно хуквах. Вижте, аз съм спринтьор и като такъв не ми пречи да бягам. Бях решил да направя първата си "свирка" на човек, който обичам. Е, и това се случи. Е, не беше чак толкова яко, колкото всички по подобни сайтове се опитват да го изкарат. Дори беше леко досадно.
Когато гледам хора на всякакви възрасти, които се опитват да си намерят тесна дупка за чукане, леко ми става смешно. Какво общо има любовтта?
Защо си мислите, че някога някак ще намерите любовта? Защо си мислите, че тя изобщо съществува? Или по - скоро: Защо сте си вкарали фикс идеята, че човека, който обичате и този, който чукате трябва да са един и същи?
Не е ли леко глупаво?
Един единствен човек да ви е най - добър приятел, любовник, ебач, психолог, баща (в случая на малките момченца с бащи, които не са ги обичали като малки и сега психическите им заболявания ги думкат от всякъде и имат нуждата да спят с дъртаци)...бих могъл да нарека себе си "емоционална курва", да това ми харесва. Бих си го татуирал.
Емоционалната курва е в движение.
"Този малкия не разбира нищо." биха си казали някои от вас. Разбирам, че това да си с един единствен човек по всяко време не е романтично, а психично заболяване. БОЛЕСТ!
За онези от вас, които биха скочили да ме "хранят" за това, че не "оценявам" "красотата" на застаряващото мъжко тяло. Ами, опитах. Опитах да бъда във връзка с 31 годишен и познайте какво? Годините имат значение и годините определено пречат.
Всеки иска някой, които да си гушка и с когото да прекара остатъка от живота си. Но някак си смелостта липсва. Някак си ми идвате твърде къси и неориентирани. Оправданията също идват в повече.
Добре е да ти се чука. Нагона си е нагон. Ние сме човешки същества.
НО!
Всеки втори тук пише за любовта, та наистина...очаквам отговорите ви: Какво общо има любовта?
Скайп: colorbg , профил: colorbg
