Loading...
BG

Обяви/признания

всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име

Ако публикувате обява сложете телефон, скайп или своето потребителско име в таговете!

Здравейте момчета, 

Знам, че не сте психолози и че този сайт не е мястото за това, новсе пак е анонимна ИЗПОВЕДАЛНЯ, а аз имам нужда да се изповядам. Да изповадям страха си, това, в което се превръщам и от което се плаша. Изгубих способността си да вярвам на хората. Във всеки виждам и търся следи от измяна и предателство, знам колко е разрушително, осъзнавам го, но демоните в главата ми диктуват така. Карам се с хората, несъзнателно търся причина за това - да се съмнявам, да се заяждам, да ровя. Да, бил съм предаван, да, знам, че е травма от миналото, но ме е страх, че започвам да виждам тези лоши качества у всеки, още преди да го опозная. Дори не знам каква полза има да пиша това, просто поредната глупост, която някой поства тук, но се чувствам победен, смачкан, не виждам пътя и имах нужда да го споделя. Никой не е длъжен да го чете, нито да се вълнува от това - просто начин да опитам да се разтоваря, обличайки емоцията в думи. 

Авг 2 '16 · Оценки 5 · Коментари: 9

Историята на Никола

 

          Дразнеше ме от първия миг, в който го видях. Беше от тези момчета, които ти иде да фраснеш с първото нещо, което ти попадне – отнесен, нерешителен, непохватен. Запознахме се на студентско парти в един колега. Беше на моята възраст, нисък, със сини очи, светлокестенява коса и специфичната отпуснатост, присъща на бледите хора. Заговорихме се и от разговора ни разбрах, че си търси квартира. На мен ми трябваше съквартирант, тъй като момчето, с което живеех презаписваше в друг град. Въпреки че ми стана ясно колко е муден и недодялан, реших, че е добра възможност и му предложих да живеем заедно.

Нанесе се след седмица. Вечерта седнахме да пийнем по студентски. За няколко часа в квартирата вече беше счупил две чаши и беше направил огромно петно на мокета, което се опитвах да не забелязвам. Стараех да си сдържам нервите, макар че ми беше трудно. Идваше ми повече напрежението в университета. Да, медицината беше моята мечта и знаех с какво се захващам, но това надмина очакванията ми. Та след порядъчното количество вино, което изпихме и което решихме на пияна глава да смесим с не по-малко количество водка, бледоликият ми се стори сладък. Имаше нещо в него, което ме влудяваше, но и привличаше. Реших да се направя на по-пиян, отколкото бях, възползвах се от момента и го целунах. Той се притесни, но аз започнах да се хиля и се извиних, след което продължихме да пием и не обсъдихме случая, а на другата сутрин се правех на ударен. Така и не повдигнахме темата повече, но след онази вечер ми стана ясно, че той си пада по мен. Не го криеше много. Гледаше ме замечтано и непрекъснато правеше поразии, когато ме види по хавлия. Разказах за случката на приятелката ми Мария. Тя беше с две години по-малка от мен и все още живееше в родния ми град. Само на нея бях споделил, че си падам по момчета. През следващите две години, тя непрекъснато ме питаше защо, след като съм сигурен, че и той си пада по мен не му призная чувствата си и не опитам връзка с него. Истината, че университета поглъщаше все по-голяма част от ежедневието ми и нямах време за сериозна връзка, а не исках да си играя с него. Истинската причина, обаче, беше че исках да си признае и да направи първата крачка. Чаках две години за това, имаше куп възможности, но той продължаваше да се прави на приятно разсеян. Нали ви казах, че постоянно ми идеше да го фрасна с нещо?

И така, станах трети курс, когато Мария дойде да учи дентална медицина в същия град. Поканих я да остане в квартирата. С нея винаги сме били близки. На влизане в апартамента се разминахме с моя съквартирант. Мария го огледа и започна да ме побутва, аз се смутих притиснах я, за да не забележи странните й намеци и я изтиках в моята стая.  Цяла нощ стояхме и си говорехме. Тя непрекъснато ме подпитваше защо съм толкова упорит и не направя първата крачка – явно й беше допаднал на първо четене. Казах и че ако ще имам връзка с него, той трябва да порасне и темата се приключи.

На следващата понеделник сутрин станах супер рано, защото имах да уча за колоквиум за следващия ден. Тръгнах към кухнята, когато с него се разминахме в коридора.  Бях притеснен и изнервен и не му казах нищо, но забелязах, че беше нарамил някакъв голям сак. Той излезе, а аз си направих кафе и тръгнах към стаята си, за да се заровя в учебниците, когато видях, че не си беше затворил вратата на стаята и ставаше ужасно течение. Отидох, за да затворя, и видях, че нещата му ги няма. Стаята беше празна. Направи ми впечатление, не защото имаше много вещи,  а защото беше най-разхвърляния човек, когото познавах. Малко се притесних. Опитах се да му се обадя, но телефонът му беше изключен. Тогава звъннах на сестра му. Тя беше очудена, че не ми е казал, че заминава на стаж в Англия.  Новината ме попари със студена вода. Не, проблемът не беше, че ме оставя без съквартирант в последния момент. За миг си спомних всички неща, които бяхме преживяли за тези две години. За счупените чинии и чаши, за петната по килима, за вечерите, в които пиехме и смешните му опити да ме развесели, когато бях под напрежение. Глупакът щеше да ми липсва повече, отколкото си мислех. Изтичах навън, хванах първото мярнато такси и отпраших към автогарата.

Когато стигнах автобусът ми вече потегляше. Видях го през прозореца, за миг погледите ни се срещнаха. Извиках „Слез веднага! Трябва да ти кажа нещо“, но той може би не разбра какво казах. В този момент отнякъде изскочи Мария и ми се метна на врата. Щяла да се прибира, но автобусът и закъснявал. Погледнах отново към него, но той се беше извърнал в другата посока. Автобусът му се скри от поглед. Не издадох с нищо, но вътрешно рухнах. Бях имал толкова възможности да му кажа, че харесвам момчета, и по-специално него. Две години го бях чакал да направи първата крачка, надявах се да събере малко повече решителност, а всичко беше напразно. Той заминаваше.  Чакаха го нови предизвикателства, нов живот, нова среда, непозната държава и кой знае. Може би смислена любов. А мен… мен ме очакваше колоквиум!

Юли 13 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: историйка - част 2, история, разказ

Историята на Алекс

 

Харесах го още в мига, в който го видях. И кой не би? Висок, тъмнокос и с прекрасни зелени очи. Това, което ме впечатли наистина, обаче, беше чувството му за хумор, решителността му и амбицията, която винаги е липсвала у мен.  Знаех, че не ме харесва по този начин, дори не знаех дали харесва момчета, но исках да се опознаем по-добре. Оказа се, че си търси съквартирант, а аз имах нужда от квартира. Живеехме заедно вече втора година, но той така и не усети чувствата ми към него, които на моменти трудно прикривах. Вероятно си казвате „Този е луд, как може да си пада по някого две години, без дори да знае дали въпросният човек е гей и без да има и най-малък повод да се надява на нещо?!“. И бихте имали пълно право, ако не беше целувката… Да, той ме целуна, и то още първата вечер, в която се нанесох в квартирата. Да, вярно е, че бяхме доста пияни и се шегувахме през цялото време, но това ми даваше надежда. Никога не бях харесвал някого така, още по-малко за толкова дълго време, без да има нещо между нас. Знаех, че не обича да показва чувствата си, все пак следваше медицина. Държеше се безразлично дори с най-добрите си приятели, макар да беше показвал не веднъж колко го е грижа за тях. Просто беше костелив орех и никой не можеше да разбере какво се крие зад саркастичните му забележки.

Аз следвах журналистика и бях трети курс, когато на шега кандидатствах за работа в едно чуждестранно списание. Набираха студенти за едногодишен стаж в Англия, наистина прекрасна възможност. Когато се свързаха с мен с новината, че съм удобрен и очакват отговор от мен в едноседмичен срок, просто не можех да повярвам. Не смятах да замина. Това означаваше да се откажа от приятелите си, да отложа дипломирането си и да си тръгна от него. Да, беше много глупаво да се откажа от такава възможност заради момчето, с което живеехме заедно две години, и за тези две години не се беше случило абсолютно нищо, освен пиянска целувка, за която така и не отворихме темата в последствие, но надеждата умира последна.

Два дни след като получих имейла той за първи път доведе в квартирата момиче. Една от онези „кифли“ по които всяко хетеро момче би си паднало – руса, дългокрака и анорексично слаба.  Забелязах как го гледа – така, както и аз го гледах - с желание, копнеж и възхищение. Затвориха се в стаята му. Тогава ми стана ясно колко бях глупав. Разбира се, че си падаше по момичета. Онази целувка беше просто една от онези пиянски изцепки, които хората просто правят, без да се замислят. Направих си кафе, седнах пред лаптопа и написах дълъг имейл на списанието, в който благодарях за дадената възможност и им дадох положителен отговор. Заминавах след две седмици – всичко беше уредено. Не му казах, че заминавам. Вярно, щеше да разбере впоследствие, че остава без съквартирант, но квартирата беше хубава и лесно щеше да си намери. Пък и си имаше онова русо Барби, можеха да с свият гнезденце, без да им преча аз. Не исках да му казвам. Ден преди заминаването събрах багажа си – нямах много неща, побрах всичко в един голям сак. Да, изпитвах тъга, че повече никога няма да го видя, но знаех, че точно от това имам нужда. Трябваше да напусна това място, за да се откажа от тази глупава мечта. На другата сутрин станах рано и тръгнах към спирката, за да хвана автобуса към София. Полетът ми беше от резервиран за късния следобед. Разминахме се в коридора, той дори не ме забеляза, въпреки сакът на гърба би. Разбира се, защо да ме забележи?

Стигнах до автогарата, качих се в автобуса и се приготвих за трите дълги часа пътуване. Стоях и гледах към града, който напуснах. Да, наистина бях взел всичко със себе си, дори глупавите си чувства към него. Автобусът потегли. Бях загледан в прозореца, когато го видях. Какво ли правеше тук?  Погледите ни се срещнаха. Стори ми се, че се опитва да ми каже нещо, но така и не успях да разбера какво. Тогава приятелката му от преди няколко дни се появи и се метна на врата му. Извърнах очи – не исках да ги гледам как се мляскат.  Автобусът набра скорост и вече излизаше от града. Гледах право напред, вече нищо не ме задържаше тук. Чакаха ме нови предизвикателства, нов живот, нова среда, непозната държава и кой знае… Може би смислена любов. 

Юли 13 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: историйка - част първа, история, разказ
tarsa si niakoi da mi duha....vanci63@abv.bg
Фев 13 '16 · Оценки 5 · Коментари: 3 · Тагове/За контакт: vanco63

Този свят е толкова забързан. Всеки прави нещо, но какво? Всяка сутрин градът прилича на лабиринт, в който хората се гонят като плъхове и всеки се опитва пръв да стигне до сиренцето. Всеки от тях се стреми към нещо материално – цифри, бройки, без дори да знае защо. Гледам ги и токова искам да се измъкна. Вървя сам, встрани от тълпата и не ми пука, че ме мислят за странен, защото искам да живея живота си така, както смятам за добре. Всички използвате остри думи, пронизвате с тях като с нож, за да изглеждате силни, но аз знам, че всички се страхувате от бъдещето, от самотата, от несигурността. Всеки от нас е бил раняван, всеки е самотен, всеки се лута в лабиринта на живота. Гледам какво правят другите. Търсят някого за нощта, искат да задоволят потребности, без да осъзнават, че не от това имат нужда. Празни тела, празни души, които се страхуват от това да обичат. Затова моите нощи са самотни. Стоя сам, обгърнал колене, слушам музика и мечтая. Да, за някои е наивно, но аз не се отказвам от моите мечти. Мечти за някой, който ще ме разбере, някой, пред когото ще бъда себе си и няма да ме е страх да се покажа слаб. Но всички бързат, тичат из лабиринта и преследват неща, от които нямат нужда, докато най-важното е това, което носят в сърцето си и което отказват да споделят. Не защото нямат нужда, а просто защото ги е страх…

                                                                                

Сеп 25 '16 · Оценки 5 · Тагове/За контакт: плъхове, изповед
Търся си гадже приятел квото стане има ли сериозни
Ян 10 '17 · Оценки 5
Някой активен от софия
Ное 9 '17 · Оценки 5 · Коментари: 1
Какво общо има любовта? 


Какво е това любов и има ли то почва у нас? 

Понякога се заглеждам по "влюбените" двойки по улиците и се питам: "Наистина ли се обичат?" 

Съвсем скоро ще станат две години откакто си направих регистрация тук. Поглеждам към профила си. Поглеждам към "връзките" излезли от подобен тип сайтове и цъкам с език. Паля си цигара на фона на бурията, която се извисява до прозореца на стаята ми. Бурията, изразяваща се вътре в мен е с една идея стихнала. 

Аз, за разлика от страшно малко хора (за моя изненада) чаках да стана на 18, преди да си помисля да се забивам с батковците. Просто, защото знаех, че мога да свърша мъртъв...или по - лошо - изнасилен. 

Когато натиснах копчето за регистрация през вече далечната 2015 очаквах да срещна любовта на живота си. "Любов"...интересно понятие, не мислите ли?

Какво срещнах? - хора над 35, които могат да ми бъдат бащи, които изписват романи как ме обладават и прикрепят за цвят отвратителни космати и потни полови членове; момчета на около 25-30 с поддържани тела, за които човек ще си каже, че те не лапат пишки и не го поемат отзад; след това срещнах и онези момчета на около 18-27, които избиваха комплекси за външният си вид и едва ли не ме обвиняваха, че съм "курва", задето не им обръщам внимание.

Като се заговорихме за курви. И аз станах жертва на това личните снимки, които съм пратил да бъдат публикувани публично с цел...какво? Каква цел реално би имал застаряващ пич, който никога няма да опознае щастието? 

Седя, пиша, цигарата ми непрекъснато гасне, паля я отново. Чувам капките дъжк, които удрят по прозореца. Искат да ми привлекат вниманието.

Лягал съм в легла на хора, които не познавам, а след това мигновенно хуквах. Вижте, аз съм спринтьор и като такъв не ми пречи да бягам. Бях решил да направя първата си "свирка" на човек, който обичам. Е, и това се случи. Е, не беше чак толкова яко, колкото всички по подобни сайтове се опитват да го изкарат. Дори беше леко досадно. 

Когато гледам хора на всякакви възрасти, които се опитват да си намерят тесна дупка за чукане, леко ми става смешно. Какво общо има любовтта? 

Защо си мислите, че някога някак ще намерите любовта? Защо си мислите, че тя изобщо съществува? Или по - скоро: Защо сте си вкарали фикс идеята, че човека, който обичате и този, който чукате трябва да са един и същи? 

Не е ли леко глупаво?

Един единствен човек да ви е най - добър приятел, любовник, ебач, психолог, баща (в случая на малките момченца с бащи, които не са ги обичали като малки и сега психическите им заболявания ги думкат от всякъде и имат нуждата да спят с дъртаци)...бих могъл да нарека себе си "емоционална курва", да това ми харесва. Бих си го татуирал. 

Емоционалната курва е в движение. 

"Този малкия не разбира нищо." биха си казали някои от вас. Разбирам, че това да си с един единствен човек по всяко време не е романтично, а психично заболяване. БОЛЕСТ!

За онези от вас, които биха скочили да ме "хранят" за това, че не "оценявам" "красотата" на застаряващото мъжко тяло. Ами, опитах. Опитах да бъда във връзка с 31 годишен и познайте какво? Годините имат значение и годините определено пречат.

Всеки иска някой, които да си гушка и с когото да прекара остатъка от живота си. Но някак си смелостта липсва. Някак си ми идвате твърде къси и неориентирани. Оправданията също идват в повече. 

Добре е да ти се чука. Нагона си е нагон. Ние сме човешки същества. 

НО! 

Всеки втори тук пише за любовта, та наистина...очаквам отговорите ви: Какво общо има любовта?

Юни 2 '17 · Оценки 5 · Коментари: 8
Tтърся си сериозно момче за приятелство и съвместно съжителство. Човек които е навит да живее и работи извън България да обича да пътува от време на време.   
Фев 3 '17 · Оценки 5 · Коментари: 6
Транска в началото на промяната, търся сериозна моногамна връзка, която не започва със секс, със софиянец, над 30 г.
Фев 8 · Оценки 5
Страници: « 1 2 3 4 »

Реклама

fashionmix.bg
fashionmix.eu
shopsector.com
pic.bg