всичко тук остава анонимно! Пусни обява или признай нещо! Внимание: ако коментирате своя обява/признание
коментарът ви ще излезе с вашето потребителско име
за снимки ми пишете на лично или на имейла
likoniko@abv,bg
ДА ТЕ ПРОПУСНА
Да те пропусна,
така бе речено и отредено,
така застигна ме съдбата,
...в щастие заслепено.
Да те пропусна,
точно, ах, сега...
да чакам в най-есенната пролет,
с побеляла от снега душа...
Да те пропусна
насред уханията дивни
що с тебе не посрещнах,
а така мечтах...
Търпение нямах,
зимата да ме напусне,
че с тебе птиците да приютя...
...а да го пропусна...
Песента им да
изпусна,
пак отново на очите да ми щипе,
като пролетен дъждец сълзи да леят се,
да чакам пак съдбата да ми пише.
С първите
растенийца, салатки,
тревички кимващи с главички,
пролетта не ще ме приеме...
... не приемам я и аз!
Първи врагове сме с
нея,
макар на сцената й овъзкресена
първи глътки въздух аз да съм поел...
Да бях го аз пропуснал...
И да посрещна пролетните дни,
аз пак ще го пропусна -
за мен ледът в душата пак ще бъде вечен,
едвам грее поменът от мойта топлина.
О, копривка, как
отново париш ме
със спомени лютиви...
забравих как се готви супа,
подсолена със сълзи горчиви...
И да те пропусна,
искал бих тогава,
преди зимата да дойде още,
знаех ли, че чака ме раздяла,
знаех ли, че таз
омраза,
чака ме накрая в мраза,
да те пропусна, трябваше да стане,
още рано, духът ми прям е...
Да те пропусна,
бе каквото бе,
о, вяро, що не стигаш, що ме пусна,
де си пак отново в туй небе.
И ме пропусна,
пак, отправил поглед в тебе,
пак с бедите, пратени от Бога...
...да те пропусна, ала аз не мога,
мила, вечна моя...
СОФИЯ, март 2019г.
